Важни научни открития, свързани с медицинската история, 2 част

От 1800г.

Продължение от Част 1 >>>

1800 - Сър Хъмфри Дейви е английски химик, описал обезполяващите свойства на диазотния оксид макар, че зъболекарите не започват да използват този газ като средство за упойка в продължение на почти 45 години.

1816 - Д-р Рене Теофил Хиацинт Лаенек е изобретил стетоскопа.

1818 – британският акушер Джеймс Бланделл е успял да направи първото успешно човешко кръвопреливане.

1842 – Крауфорд Лонг е американски лекар, който пръв е приложил анестезията с етер при операция. Първоначално не описва постижението си, при което заслугата отива при зъболекаря Уилям Мортън.

1844 – американският зъболекар д-р Хорас Уелс е използвал азотният оксид като средство за упойка.

1846 – на зъболекарят Уилям Мортън е дадена заслугата за установяване на упоителните свойства на етера при екстракцията (ваденето) на зъби.

1847 - унгарският лекар Игнац Земелвайс открил антисептични методи за предотвратяване на следродилната треска.

1849- лекарката с британско-американски произход Елизабет Блекуел е първата жена получила медицинска степен (в "Geneva Medical College", Ню Йорк).

1853 - френският хирург и ортопед Чарлз Гейбриъл Праваз и единбугския лекар Александър Ууд са открили спринцовката като средство за приложение на медикаменти.

1857 - идентифициране на микробите като причинители на болести от Луи Пастьор.

1867 – британският хирург Джоузеф Листъ(е)р е успял да въведе антисептичните хирургични методи чрез използването на карболова киселина за стерилизацията на рани и хирургични инструменти. Методите му са се възприели добре.

В болницата, която е прилагала неговите антисептични методи смъртните случаи в резултат на инфекция били сведени от 60%, на едва 4%. Трудът му "Antiseptic Principle of the Practice of Surgery" ("Антисептичен принцип в практиката по хирургия") е изключително ценен в областта на медицината.

1870-те – Луи Пастьор и Робе(ъ)рт Кох създават теория, която се основава на принципа, че за възникването на заболяване е "виновен специфичен организъм". Преди тези открития, лекарите са смятали, че болестите са се зараждали спонтанно.

Лекарите са извършвали аутопсии на трупове, чиято причина за смъртта са били инфекциозни болести, след което дори не си измивали ръцете, с което пренасяли заразата без дори да осъзнават.

1879– създаване на първата ваксина против Холера. Според други източници испанският лекар Джейми Феран е разработил ваксината против Холера около 1885 година и това е била първата успешна човешка имунизация срещу заболяването. По време на холерната епидемия във Валенсия е успял да ваксинира около 50 000 души.

1881 – създаване на първата ваксина против Антракс

1882 - създаване на първата ваксина против Бяс; откриване на туберкулозния бацил от Робърт Кох.

1887 - швейцарският лекар Адолф Фик разработва първите контактни лещи.

1890 – немският физиолог Емил фон Беринг е успял да открие антитоксини, с което успешно да създаде ваксини против заболяванията Тетанус и Дифтерия.

1895 - немският физик Вилхелм Конрад Рьонтген (немски - Wilhelm Conrad Roentgen) е откривателят на рентгеновите лъчи. По-известен е като В.К.Рентген.

1896 – създаване на първата ваксина срещу заболяването "Коремен тиф".

Продължава >>>