Важни научни открития свързани с медицинската история, 1 част

от 16 апр 2014г., обновено на 06 фев 2015г.

От -2600г.

Огромен е броят на опитите, експериментите и изследванията на редица учени, опитали се да разгадаят "тайните на медицинската наука".

Техните медицински открития и новости, коствали им много труд и упоритост са дали силен тласък в развитието на медицинската наука и ще останат завинаги в нейната история.

2600 г.пр.Хр. - египетският имхотеп описва диагнозите и лечението на около 200 заболявания.

500 г.пр.Хр. - Алкмеон от Кротон (ученик на Питагор) пръв разграничил вените от артериите.

460 г.пр.Хр. - раждането на Хипократ – древногръцки лекар и основател на първия университет. Смятан е за Баща на медицината. Постиженията му в областта на медицината са резултат от усилен труд, базиран на задълбочени и обективни наблюдения и изследователска мисъл.

300 г.пр.Хр. - Диокъл написал първата анатомична книга.

280 г.пр.Хр. - Херофилус проучва нервната система.

130 – Раждането на Гален се смята за едно от най-важните събития за медицината след Хипократ. Имайки древногръцки произход, Гален е пребивавал основно в Рим, където е бил лекар на гладиаторите и личен лекар на част от императорите.

Публикувал е около 500 трактата и заслужено е останал завинаги в историята на медицинската наука със своя принос в анатомията, физиологията и фармакологията.

60-та г.сл.Хр. - Педаний Диоскурид е написал "De Materia Medica"

910 – персийският лекар Разес е успял да идентифицира едрата шарка, разграничавайки я от морбили. Като причинен фактор за инфекциозното заболяване е предположил кръвта.

1010 - Авицена написал "The Book of Healing" и "The Canon of Medicine".

1249 - Роджър Бейкън открива очилата.

1489 - Леонардо да Винчи прави дисекции върху трупове.

1543 - Андреас Везалий описва човешката анатомия в "De Fabrica Corporis Humani".

1590 – холандецът Закариас Янсен е изобретил микроскоп със сложен обектив.

1628 – годината е свързана с английският лекар Уилям Харви, на който се дължи великото откритие за кръвообръщението. През 1628 година публикува свой труд за анатомичното изследване за движението на сърцето и кръвта при животните (от лат. "Exercitatio Anatomica de Motu Cordis et Sanguinis in Animalibus" ("Анатомично упражнение за движението на сърцето и кръвта на живите същества"), описвайки циркулацията на кръвта от сърцето към тялото и нейното връщане. Трудът му е понесъл доста критики, но става основа за съвременните изследвания, свързани с кръвоносните съдове и сърцето.

1656 – експериментирайки с кучета, Сър Кристофър Рен е първият приложил интравенозното прилагане на лекарства с помощта на животински мехур, прикрепен към наточено паче перо

Освен това Рен е правил различни опити за кръвопреливане на кучета (макар и безопасни, човешките кръвопреливания са станали възможни след откритията на австрийският лекар Карл Ландщайнер през 1900 година).

1670 – Антон ван Льовенхук усъвършенства микроскопа и дизайните на близо 500 модела. Открива кръвните клетки и наблюдава животински и растителни тъкани и микроорганизми.

1701 - италианският лекар Джакомо Пиларини извършва първата инокулация против едра шарка.

1747 – шотландският военноморски хирург, наричан понякога и "Баща на имунологията", Джеймс Линд е открил, че цутрусовите плодове предотватяват заболяването "скорбут".

През 1754 година е публикувал и трактат на тази тема, опитвайки се да намери точният лек за това често срещано и опасно за моряците тогава заболяване. Били са необходими приблизително 40 години на адмиралтейството докато въведат задължителното снабдяване на корабите с цитрусови плодове, като в началото се е започнало с лимони и консумацията на лимонов сок.

1763 - Клаудиус Ейманд (Клавдий Айманд) извършил първата успешна апендектомия.

1796 – английският лекар Едуард Дженър е бил този, който е разбработил метод за защита на хората от едра шарка. Той стигнал до заключението, че веднъж преболедувал човек от кравешка шарка не се заразява повторно.

За да докаже това си твърдение той направил опит със собствения си 8-годишен син. От пъпката на заразена с шарка крава той взел материал, с който направил драскотини и обтрил ръката на сина си, след което го изложил на риск от заразяване с едра шарка, която така и не се развила в продължение на 6 седмици.