Важни научни открития свързани с медицинската история

От -2600г.

Огромен е броят на опитите, експериментите и изследванията на редица учени, опитали се да разгадаят "тайните на медицинската наука".

Техните медицински открития и новости, коствали им много труд и упоритост са дали силен тласък в развитието на медицинската наука и ще останат завинаги в нейната история.

2600 г.пр.Хр. - египетският имхотеп описва диагнозите и лечението на около 200 заболявания.

500 г.пр.Хр. - Алкмеон от Кротон (ученик на Питагор) пръв разграничил вените от артериите.

460 г.пр.Хр. - раждането на Хипократ – древногръцки лекар и основател на първия университет. Смятан е за Баща на медицината. Постиженията му в областта на медицината са резултат от усилен труд, базиран на задълбочени и обективни наблюдения и изследователска мисъл.

300 г.пр.Хр. - Диокъл написал първата анатомична книга.

280 г.пр.Хр. - Херофилус проучва нервната система.

130 – Раждането на Гален се смята за едно от най-важните събития за медицината след Хипократ. Имайки древногръцки произход, Гален е пребивавал основно в Рим, където е бил лекар на гладиаторите и личен лекар на част от императорите.

Публикувал е около 500 трактата и заслужено е останал завинаги в историята на медицинската наука със своя принос в анатомията, физиологията и фармакологията.

60-та г.сл.Хр. - Педаний Диоскурид е написал "De Materia Medica"

910 – персийският лекар Разес е успял да идентифицира едрата шарка, разграничавайки я от морбили. Като причинен фактор за инфекциозното заболяване е предположил кръвта.

1010 - Авицена написал "The Book of Healing" и "The Canon of Medicine".

1249 - Роджър Бейкън открива очилата.

1489 - Леонардо да Винчи прави дисекции върху трупове.

1543 - Андреас Везалий описва човешката анатомия в "De Fabrica Corporis Humani".

1590 – холандецът Закариас Янсен е изобретил микроскоп със сложен обектив.

1628 – годината е свързана с английският лекар Уилям Харви, на който се дължи великото откритие за кръвообръщението. През 1628 година публикува свой труд за анатомичното изследване за движението на сърцето и кръвта при животните (от лат. "Exercitatio Anatomica de Motu Cordis et Sanguinis in Animalibus" ("Анатомично упражнение за движението на сърцето и кръвта на живите същества"), описвайки циркулацията на кръвта от сърцето към тялото и нейното връщане. Трудът му е понесъл доста критики, но става основа за съвременните изследвания, свързани с кръвоносните съдове и сърцето.

1656 – експериментирайки с кучета, Сър Кристофър Рен е първият приложил интравенозното прилагане на лекарства с помощта на животински мехур, прикрепен към наточено паче перо

Освен това Рен е правил различни опити за кръвопреливане на кучета (макар и безопасни, човешките кръвопреливания са станали възможни след откритията на австрийският лекар Карл Ландщайнер през 1900 година).

1670 – Антон ван Льовенхук усъвършенства микроскопа и дизайните на близо 500 модела. Открива кръвните клетки и наблюдава животински и растителни тъкани и микроорганизми.

1701 - италианският лекар Джакомо Пиларини извършва първата инокулация против едра шарка.

1747 – шотландският военноморски хирург, наричан понякога и "Баща на имунологията", Джеймс Линд е открил, че цутрусовите плодове предотватяват заболяването "скорбут".

През 1754 година е публикувал и трактат на тази тема, опитвайки се да намери точният лек за това често срещано и опасно за моряците тогава заболяване. Били са необходими приблизително 40 години на адмиралтейството докато въведат задължителното снабдяване на корабите с цитрусови плодове, като в началото се е започнало с лимони и консумацията на лимонов сок.

1763 - Клаудиус Ейманд (Клавдий Айманд) извършил първата успешна апендектомия.

1796 – английският лекар Едуард Дженър е бил този, който е разбработил метод за защита на хората от едра шарка. Той стигнал до заключението, че веднъж преболедувал човек от кравешка шарка не се заразява повторно.

За да докаже това си твърдение той направил опит със собствения си 8-годишен син. От пъпката на заразена с шарка крава той взел материал, с който направил драскотини и обтрил ръката на сина си, след което го изложил на риск от заразяване с едра шарка, която така и не се развила в продължение на 6 седмици.

С течение на времето бил въведен и терминът "vacca" - от латински – "крава". През 1853 година в Британия ваксинацията станала задължителна.

1800 - Сър Хъмфри Дейви е английски химик, описал обезполяващите свойства на диазотния оксид макар, че зъболекарите не започват да използват този газ като средство за упойка в продължение на почти 45 години.

1816 - Д-р Рене Теофил Хиацинт Лаенек е изобретил стетоскопа.

1818 – британският акушер Джеймс Бланделл е успял да направи първото успешно човешко кръвопреливане.

1842 – Крауфорд Лонг е американски лекар, който пръв е приложил анестезията с етер при операция. Първоначално не описва постижението си, при което заслугата отива при зъболекаря Уилям Мортън.

1844 – американският зъболекар д-р Хорас Уелс е използвал азотният оксид като средство за упойка.

1846 – на зъболекарят Уилям Мортън е дадена заслугата за установяване на упоителните свойства на етера при екстракцията (ваденето) на зъби.

1847 - унгарският лекар Игнац Земелвайс открил антисептични методи за предотвратяване на следродилната треска.

1849- лекарката с британско-американски произход Елизабет Блекуел е първата жена получила медицинска степен (в "Geneva Medical College", Ню Йорк).

1853 - френският хирург и ортопед Чарлз Гейбриъл Праваз и единбугския лекар Александър Ууд са открили спринцовката като средство за приложение на медикаменти.

1857 - идентифициране на микробите като причинители на болести от Луи Пастьор.

1867 – британският хирург Джоузеф Листъ(е)р е успял да въведе антисептичните хирургични методи чрез използването на карболова киселина за стерилизацията на рани и хирургични инструменти. Методите му са се възприели добре.

В болницата, която е прилагала неговите антисептични методи смъртните случаи в резултат на инфекция били сведени от 60%, на едва 4%. Трудът му "Antiseptic Principle of the Practice of Surgery" ("Антисептичен принцип в практиката по хирургия") е изключително ценен в областта на медицината.

1870-те – Луи Пастьор и Робе(ъ)рт Кох създават теория, която се основава на принципа, че за възникването на заболяване е "виновен специфичен организъм". Преди тези открития, лекарите са смятали, че болестите са се зараждали спонтанно.

Лекарите са извършвали аутопсии на трупове, чиято причина за смъртта са били инфекциозни болести, след което дори не си измивали ръцете, с което пренасяли заразата без дори да осъзнават.

1879– създаване на първата ваксина против Холера. Според други източници испанският лекар Джейми Феран е разработил ваксината против Холера около 1885 година и това е била първата успешна човешка имунизация срещу заболяването. По време на холерната епидемия във Валенсия е успял да ваксинира около 50 000 души.

1881 – създаване на първата ваксина против Антракс

1882 - създаване на първата ваксина против Бяс; откриване на туберкулозния бацил от Робърт Кох.

1887 - швейцарският лекар Адолф Фик разработва първите контактни лещи.

1890 – немският физиолог Емил фон Беринг е успял да открие антитоксини, с което успешно да създаде ваксини против заболяванията Тетанус и Дифтерия.

1895 - немският физик Вилхелм Конрад Рьонтген (немски - Wilhelm Conrad Roentgen) е откривателят на рентгеновите лъчи. По-известен е като В.К.Рентген.

1896 – създаване на първата ваксина срещу заболяването "Коремен тиф".

1897 - създаване на първата ваксина за Чума

1899 - Феликс Хофман открива аспирина (ацетилсалицилова киселина).

Сокът от кората на върбата е бил използван много рано (още отпреди около 400 г.пр.хр.) за облекчаване на болката.

Учени от 19 век са знаели, че съдържащото се във върбата е салицилова киселина, но тя е дразнела лигавицата на устата и стомаха. Хофман успял да синтезира аспирина (ацетилсалициловата киселина), който днес е едно от най-широко използваните лекарства в света.

1901 – ученият Карл Ландщайнер с австралийско-американски корени е успял да опише съвместимостта и отхвърлянето при преливане на кръв на даден човек. Името му е свързано със създаване на кръвните групи при хората, за което през 1930 година е отличен и с Нобелова награда за физиология или медицина. Успял е да класифицира кръвните групи на А, В, АВ и О.

1906 - Сър Фредерик Гоуленд е успял да разкрие значението на витамините и колко важна е тяхната роля за здравето на хората. През 1929 година е бил отличен за това си откритие с Нобелова награда за физиология или медицина.

1907 – първото успешно кръвопреливане на човек, използвайки откритата АВО-система от Карл Ландщайнер за кръвните групи.

1913 - Д-р Пол Дъдли Уайт е бил един от първите американски лекари-кардиолози успял да разгадае специфичността на сърцето и неговите функции. Успял е да проучи работата с електрокардиограф и неговото значение като уред за диагностика.

1921 - Едуард Меланби е открил витамин Д и е разкрил, че липсата му причинява Рахит.

1922 – годината е свързана с първото използване на инсулина като средство за лечение на Диабет.

1923 – създаване на първата ваксина за Дифтерия.

1926 – създаване на първата ваксина за Коклюш (Магарешка кашлица).

1927 – създаване първите ваксини за Туберкулоза и Тетанус.

1928 - шотландският бактериолог Сър Александър Флеминг е открил пеницилина. За това си откритие получава Нобелова награда за физиология или медицина през 1945 година, заедно с Ърнст Чейн и сър Хауърд Флори.

1935 - 1. Създаване на първата ваксина за Жълтата треска; 2. Перси Лавон Джулиан пръв синтезирал медикамента физостигмин, използващ се при глаукома и кортизона, използван за лечение на ревматоиден артрит; Д-р Джон Х. Гибън младши е успял да приложи успешно сърдечно-белодробен апарат за следене на екстракорпоралната циркулация на котка (т.е. всички функции на сърцето и белите дробове се обработват от апарата, докато операцията се извършва). Този метод д-р Гибън е успял да приложи и на човек през 1953 година. В днешно време методът се използва често при сърдечни операции.

1937 - 1. създаване на първата ваксина за Тиф; 2. Бернард Фантус е успял да приложи първото съхранение на банка с кръв в болница "Cook County" в Чикаго, като използвал 2%-ен разтвор на натриев цитрат, за да се запази кръвта. Съхранението на кръвта в хладилник можело да трае 10 дни.

1943 – микробиологът Селман Ваксман е открил антибиотика стрептомицин, който по-късно е прилаган за лечение на туберкулоза и други заболявания.

1945 – създаване на първата ваксина за Грип.

1952 – д-р Пол Зол е успял успешно да разработи първият сърдечен пейсмейкър, чрез който да се контролира нередовният сърдечен ритъм.

1953 - Джеймс Уотсън и Франсис Крик в Кеймбриджкия университет са описали структурата на молекулата на ДНК.

Морис Уилкинс и Розалинд Франклин в Кралския колеж в Лондон също са изучавали дезоксирибонуклеиновата киселина. През 1942 година Уотсън, Крик и Уилкинс са били отличени с Нобелова награда за физиология или медицина за постиженията, които постигнали изучавайки структурата на ДНК.

1954 - д-р Джоузеф Мъри е успял да направи първата бъбречна трансплантация между еднояйчни близнаци.

1955 – името на американският учен Джонас Солк е свързано с откритията му и изучаването на заболяването Полиомиелит. Той е и един от откривателите на ваксина против заболяването.

1957 - д-р Вилем Колф и д-р Тетсузо Акутзу са имплантирали първото изкуствено сърце на едно куче, което е оцеляло 90 минути.

1962 - създаване на първата орална полиомиелитна ваксина (като алтернатива на инжективната форма).

1964 - създаване на първата ваксина за Морбили.

1967 – създаване на първата ваксина за Заушка. През същата година сърдечният хирург Кристиан Барнард е успял да направи първата сърдечна трансплантация на човек.

1970 - създаване на първата ваксина за Рубеола.

1974 - създаване на първата ваксина за Варицела.

1975 - Робърт Ледли разработил КАТ-скенерите.

1977 – създаване на първата ваксина за Пневмония.

1978 – 1. Успешно раждане на първото "бебе в епруветка" във Великобритания; 2. Създаване на първата ваксина за менингит.

1980 – световната здравна организация (W.H.O. - World Health Organization) е обявила, че едрата шарка е изцяло ликвидирана.

1981 – създаване на първата ваксина за Хепатит В.

1982 – д-р Уилям Де Врайс е успял да присъди сърце на човек на име Барни Кларк, който успява да достигне възраст от 112 години.

1983 – идентифициране на ХИВ-вирусът, причиняващ СПИН.

1984 - Алек Джефрис разработил ДНК метода за снемане на пръстови отпечатъци.

1985 - Уилям Колф изобретил първата машина за бъбречна диализа.

1992 – създаване на първата ваксина за Хепатит А.

1998 - създаване на първата ваксина за Лаймска болест.

2006 - създаване на противораковата ваксина.

2007 - учените успяват да разгадаят механизма на действие на човешките кожни клетки, което им е помогнало при създаването на ембрионални стволови клетки.