Вариола в Древна Индия

от 13 март 2015г., обновено на 26 апр 2018г.

От 1767г.

Индийската долина е обитавана от население от около 5 милиона души през второто хилядолетие преди Христа. Това древно общество се срива и изчезва около 1600 г. пр.н.е., а хиляда години по-късно се появява друга цивилизация. Индийският субконтинент има население от около 25 милиона души. От тях около 15 милиона живеят по поречието на река Ганг, която остава демографски център в субконтинента и досега.

Холуел (1767) е лекар, работещ в индийската компания "British East India Company". Той оцелява в затвора, известен с името черната дупка на Калкута (след събитията от превземането на форта в Калкута много англичани биват пленени и затворени в килия, която придобива печалното название, а от 146 затворници загиват 123). Медикът предполага, че едрата шарка е съществувала в Индия от "незапомнени времена". Той заявява, че вариолата е спомената за пръв път в санскритски писания, наречени "Atharva Veda". Предложенията на Холуел са цитирани впоследствие от Хирш (през 1883 година) и от Хопкинс (през 1983 година).

Никола (1981) е учен, заинтересован от индийската история и антропология. Той отбеляза, че думата "masttrika" се ползва от древните индуси като нарицателно за едра шарка. Думата се ползва в много индийски медицински трудове, написани в началото на християнската ера. Според Николас записките на „Caraka” и „Susruta”, чиито произход датира от преди новата ера третират вариолата като тривиално кожно заболяване. Първото запазено описание на едрата шарка, което я окачествява като тежко и понякога фатално заболяване се появява в произведенията на Вагбата. Той е лекар, който е живял в началото на 7-ми век след Христа. Един век по-късно медицинският труд "Nidana" от Мадава-Кара включва отделна глава, касаеща лечението на вариола, варицела и морбили.

На този етап твърдението, че едрата шарка е пренесена до Индия от египетските търговци през 1 хилядолетие пр.н.е. е недоказуема. Надеждни доказателства за съществуването на вариола в Индия могат да се открият в "Susruta Samhita", която описва вариолата като тривиално заболяване на кожата, а не като генерализирана инфекция с висока смъртност.

Статията е част от историята на: