Принос на Едуард Дженър към унищожаването на вариолата

От 1958г.

Чрез работата на английския медик Едуард Дженър историята на медицината демонстрира първия научен опит за контрол над разпространението на вариола чрез съзнателното използване на ваксинацията. Строго погледнато, той не е първият лекар, открил ваксинирането, но е първият, придал научен статут на процедурата, на която е посветил своята кариера. Бенджамин Джести (1737-1816) е сред първите медици, ваксинирал пациентите си срещу едра шарка. Медикът използва частици от виме от заразен с едра шарка по кравите едър рогат добитък, за да инокулира (зарази) чрез ланцета специално направена рана на ръцете на жена си и двете си момчета. Членовете на семейството на медика не се заразяват с вариола, въпреки че са били изложени многократно на инфекцията. Бенджамин не е първият, нито последният, който експериментира с вариолизацията. Всъщност процедурата е широко използвана сред лекарите от 18-ти век в Англия. Въпреки това, признаването на тези факти, не следва да омаловажи постиженията на Дженър в областта на медицината.

През 19 век става ясно, че ваксинацията не предоставя доживотен имунитет. Това означава, че трябва да се предприема периодична реваксинация. Смъртността от едра шарка е намалява, но наличието на епидемии показва, че болестта все още не е изцяло изкоренена. През 1950-те години се реализират редица мерки за контрол, а едрата шарка е ликвидирана в много области на Европа и Северна Америка. Процесът на унищожаване на вариолата се задейства, когато Световната здравна асамблея получава доклад през 1958 г. В него се описват катастрофалните последици от едрата шарка в 63 страни.
На 8 май 1980 г., Световната здравна асамблея обявява, че светът се е освободил от вариолата. Препоръчва се на всички страни да се преустановят ваксинациите.

Статията е част от историята на:

• История на вариолата
• История на Едуард Дженър