Вилхелм Рьонтген и медицинското му откритие от 1895 г.

От 8.1895г.

На 8 ноември през 1895 г. физикът Вилхелм Конрад Рьонтген (1845-1923 г.) става първият човек, който наблюдава действието на рентгеновите лъчи. Това е значителен научен напредък, който, в крайна сметка, е от полза за различни области, преди всичко за медицината, защото лъчите които Рьонтген открива  правят невидимите за медиците структури на тялото видими.

Откритието на Рьонтген е направено по случайност в неговата лаборатория във Вюрцбург, Германия, където медикът проверява дали катодните лъчи могат да преминават и през стъкло. По време на изследването си с лъчите той забелязва ярко светлинно сияние, което се излъчва от екран, покрит с  флуоресцентни химикали. Рьонтген нарича лъчите, които предизвикват това сияние, Х-лъчи поради непознатата им природа.

Рентгеновите лъчи по своето естество са електромагнитни енергийни вълни, които действат подобно на светлинните, но при тях дължината на вълната е приблизително 1000 пъти по-къса от тази на светлината.

Рьонтген се „измъква” от лабораторията си и провежда серия от експерименти, за да разбере по-добре откритието си. Той научава, че рентгеновите лъчи могат да „пронизват” човешката плът, но не и веществата с по-висока плътност (като костите или олово, така че те могат да бъдат успешно фотографирани).

Откритието на Рьонтген е обявено за медицинско чудо, а Рентгеновите лъчи се превръщат във важен диагностичен инструмент в медицинската практика, благодарение на който лекарите могат да огледат човешкото тяло за първи път, без да се налага хирургична намеса. През 1897 г. Рентгеновите лъчи се използват за първи път и на военно бойно поле, по време на Балканската война, за да се визуализират проникналите по телата на войниците куршуми и счупени кости.

Учените бързат да разберат и какви са ползите от Рентгеновите лъчи, но това на практика става факт, едва когато човечеството се запознава и с вредните ефекти от радиацията. Първоначално се смята, че рентгеновите лъчи преминават през плътта и че са напълно безвредни подобно на светлината.

За съжаление, в рамките на (само) няколко години изследователите започват да съобщават за случаи на изгаряния и увреждания на кожата след излагане на действието на рентгеновите лъчи. Така през 1904 г. помощникът на Томас Едисон, Кларънс Дали, който работи широко с рентгенови лъчи, загива от рак на кожата. Смъртта на Дали кара някои учени да започнат да приемат по-сериозно рисковете от радиацията, но все още те не са напълно убедени в правотата си.

През 30-те, 40-те и 50-те години много американски магазини за обувки разполагат с флуороскопи, помагащи при продажбата на продукцията си. Апаратите им работят с Рентгенови лъчи, за да могат клиентите да виждат как изглеждат костите на краката им в обувките. Едва през 50-те години на миналия век тази (безумна) практика е определена като рискова за здравето дейност.

Вилхелм Рьонтген получава многобройни признания за своята работа, включително първата Нобелова награда за физика през 1901 г. Въпреки всичко той остава скромен и човеколюбив. Медикът никога не се и опитва да патентова откритието си. Днес рентгеновата технология се използва широко в медицината, а с апаратура за анализ и сканиращи устройства за сигурност разполага всяко летище.

По статията работи: Виктория Милова