Приносът на Вилхелм Рьонтген за развитието на радиологията и медицината

От 1895г.

Вилхелм Конрад Рьонтген е германски физик. Той е първият учен, който провежда систематични изследвания и произвежда и засича електромагнитно излъчване в диапазон с дължина на вълната, познат днес като рентгенови лъчи. Неговото откритие внася същинска революция не само в областта на физиката, но и на медицината, като същевременно стои в основата на масовото електрифициране. Това научно достижение му донася медал Ръмфорд, връчен му от Кралското общество в Лондон през 1896 г., както и първата му нобелова награда за физика през 1901 г. Той също така е известен с откритията си в областта на механиката, електричеството и отоплението.

Биографични данни

Рьонтген е роден на 27 март 1845 г. в Ленеп в германската провинция Долен Рейн. Той е единствено дете в семейството на търговец и производител на тъкани. Рьонтген отраства в Холандия, тъй като родителите му се местят в Апелдорн през 1848 г. Там Рьонтген получава началното си образование в института на Мартиннус Херман ван Доорн, след което учи в пансион, а през 1861 г. и в техническото училище в Утрехт. За съжаление през 1863 г. той е изключен без вина, след като е неправомерно обвинен, че се подиграва на друг ученик.

Въпреки че Рьонтген не изглежда като надарено дете в училище, той е много добър в построяването на механични предмети – талант, който по-късно му позволил да конструира сам много от експерименталните си уреди.

През 1865 г. той постъпва в университета в Утрехт и започва да учи физика, без необходимите акредитивни писма за редовен студент. През 1869 г. става докторант по машиностроене в университета в Цюрих. Там той посещава лекциите на именития физик Рудолф Клаузиус и работи в лабораторията на Кунт. Щом се дипломира , той е назначен като асистент на Кунт и отива с него във Вюрцбург, а три години по-късно в Страсбург.

През 1874 г. става преподавател в университета в Страсбург, а през 1875 г. – професор в Земеделската академия в Хохенхайм, Вюртемберг. През 1876 г. той се връща в Страсбург като професор по физика. Три години по-късно Рьонтген приема поканата на Катедрата по физика в университета в Гийсен.

През 1888 г. той заема същата позиция и в университета във Вюрцбург, а през 1900 г. в университета в Мюнхен. Въпреки че приема назначение в Колумбийския университет в Ню Йорк, Първата световна война променя плановете му и Рьонтген остава в Мюнхен през остатъка от кариерата си.

Рьонтген умира на 10 февруари в Мюнхен, от злокачествено образование на червата, което вероятно е причинено от продължителното му излагане на вредното рентгеново лъчение.

Откриване на рентгеновите лъчи

През 1895 г. Рьонтген изследва явлението катодни лъчи. Случайно той поставя картонено парче, покрито с флуоресцентни минерали, близо до експерименталното оборудване и забелязва, че когато източникът на катодно лъчение е включен, парчето свети в тъмното. Рьонтген незабавно инициира експеримент, чиято цел е да разбере същността на това явление.

Той открива, че ако вакуумната тръба, използвана за експериментите с катодни лъчи, бъде покрита с тънък черен картон и бъде поставена в затъмнена стая, се наблюдава ярко сияние при всяко разреждане на екрана, покрит с флуоресцентен бариево- платинов цианид (поставен близо до устройството). Той осъзнава, че флуоресценцията е причинена от агент, който може да проникне във вакуумната тръба през тъмния картон (който не пропуска видима или ултравиолетова светлина) към външната страна на уреда. Той нарича този агент Х-лъчи.  

В един спиращ дъха момент, Рьонтген поставя ръката си на пътя на лъчението. Когато поглежда към екрана, плътта на ръката сякаш се е стопила и върху него се били проектирали само очертанията на костите. Ръката му била цяла, без каквото и да било нараняване. Благодарение на това негово наблюдение се ражда медицинската наука радиология.

Няколко дни по-късно Рьонтген прави първата рентгенова снимка на ръката на своята съпруга, като използва новите лъчи, вместо светлина при експозицията. Така се появява първото доказателство за съществуването на наречените от него Х-лъчи. 

Приложение на рентгеновото лъчение

Повече от век по-късно много по-усъвършенствената технология за направата на рентгенови снимки продължава да се основава върху наблюдението, че частите на тялото поглъщат по различен начин рентгеновото лъчение в зависимост от тяхната плътност. Това позволява идентифицирането на различните телесни тъкани, кости и органи, както и аномалиите, причинени в следствие на заболяване или нараняване.

След първите експерименти с рентгенови лъчи, учените разбират, че този тип лъчение оказва благоприятно влияние върху много кожни заболявания, включително меланом. Хората, страдащи от артрит, споделяли, че болката им намалява. Също толкова бързо обаче лаборантите откриват, че хората, които се излагат продължително на рентгеново лъчение, могат да получат косопад, кожни възпаления, язви, рани, повърхности и дълбочинни ракови заболявания, кръвни аномалии и дори смърт.

Това, което всъщност Рьонтген открива, е източник на изкуствено йонизиращо лъчение. Няколко години по-късно Пиер и Мария Кюри (които откриват радия и полония) и Хенри Бекерел паралелно и независимо един от друг откриват радиацията – лъчение, близко до това на Рьонтген. Изследванията и достиженията на тези учени стоят в основата на създаването и развитието на съвременната радиология и радиотерапия (лъчетерапия), които днес са от изключително значение за диагностиката и лечението на много пациенти с различни видове злокачествени ракови заболявания. 

по статията работи: Величка Мартинова