Начало История на медицината Военната медицина по време на Наполеоновите войни

Военната медицина по време на Наполеоновите войни

От 1799г. до 1815г.

Военната медицина по време на Наполеоновите войни - изображение

Наполеон Бонапарт е един от най-великите стратези на Новото време. Френският император успява да се възползва от политическата обстановка и да разшири неимоверно както територията, така и влиянието на страната си. Той постига това чрез множество кървави битки, в които участват стотици хиляди души.

Продължилият повече от 10 години конфликт опустошава голяма част от Европа. След края на военната кампания на Наполеон, завършила със заточението му на остров Света Елена, Старият континент преживява една от най-големите бедствени ситуации в историята, тъй като земеделието в засегнатите зони е буквално унищожено. Това води до смъртта на множество цивилни, тъй като бедните селяни от аграрните райони не успяват да се снабдят с хранителни продукти.

Но масовата смърт, причинена от конфликта, започва още по време на сраженията. Стотици хиляди души от двете страни оставят костите си на бойните полета край Ватерло, Трафалгар, Аустерлиц и т.н. Причините за множеството загинали войници са две - мащабите на военните действия и лошата фронтова медицина.

Битката при Ватерло, КартинаМакар да говорим за събития от Новото време, случили се преди малко повече от 200 години, лекарската помощ на фронта, осигурявана от двете враждуващи страни, по-скоро напомня на средновековната. Генералите считат поддържането на голям брой специализирани медицински кадри за разточително и вместо това наемат няколко професионални медици и голям брой самоуки фелдшери или доброволци.

Основният метод за обработване на рани е в разпънатите зад фронта палатки на лазаретите. Пострадалите войници обикновено стигат дотам чрез собствените си усилия или да донесени от другарите си. Това се дължи на факта, че в началото на войната и двете страни не разполагат със специализирани линейки и отряди за изнасяне на ранените от бойното поле. Причината за това е, че на тежко пострадалите мъже се гледа като на вече загубени кадри.

Дълги години практиката сред военните медици е да помагат първо на тези, които имат по-високи шансове за оцеляване. Най-напред се помага на хората с леки и средни контузии, тъй като те не само ще успеят да се възстановят по-бързо, но и най-вероятно ще са способни да влязат отново в бойния строй. По този начин командирите не губят човешки ресурс и не се занимават с войници, които така или иначе няма да са способни да се сражават отново.

Именно по време на Наполеоновите войни тази грозна практика започва да отстъпва на хуманната помощ. Френският император решава да увеличи медицинските кадри, които се занимават с изнасяне на ранените от бойното поле. За целта той създава службата ambulances volantes (летящи линейки). Тя представлява организирана част, състояща се от теглени от коне леки каруци, в които фелдшерите да товарят ранените и да ги закарват до най-близкия лазарет. Идеята за подобна иновация е на генерал Доминик Жан Ларей.

генерал Доминик Жан ЛарейЗа съжаление обновленията на военната медицина в началото на 19-ти век спира дотук. За разлика от днес, влизането в болница далеч не е „първа крачка към спасението“. Причината за това е, че много от хирурзите са неуки доброволци или чираци, които често забравят да стерилизират инструментите си. По-едрите шрапнели най-често са вадени с голи ръце, които преди това са докосвали раните на други войници. Това води не само до увеличаване на риска от възпаление, но и до неволното пренасяне на множество зарази сред войската.

Друг основен проблем на Наполеоновата военна медицина е темпото на работа. Всеки съвременен медик знае, че рисковите операции изискват време, адекватна подготовка и добър арсенал с инструменти. За съжаление по време на битка тези условия са почти непостижими, а като включим и ниската численост на кадри, повечето от които без реална специализирана подготовка, те стават невъзможни за изпълнение.

В резултата на това медиците предпочитат да ампутират крайници, вместо да зашиват зле разкъсани тъкани или да наместват счупени на няколко места кости. Лекарите набързо преценят дали операцията ще отнеме много време, и ако заключат, че интервенцията ще продължи повече от няколко минути, крайникът се ампутира. Упойките също са рядкост и най-често представляват спиртни напитки или билкови извлеци.

Британците първи правят опит да подобрят качеството на медицинска помощ в лазаретите. Те организират две лекарски школи в Англия, както и отпускат повече средства за обучение на кадри. Тези усилия обаче остават неефикасни, тъй като те не разполагат с линейки, както и с необходимите човешки ресурси.

И двете страни в конфликта се стремят да осигурят помощ за оцелелите войници, които обаче не могат да се сражават заради нанесените им физически травми. Тази помощ представлява безплатен престой в градска болница, където грижите за ранения се извършват от професионален персонал.

Редактор: Георги Динев

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: www.napoleonicsociety.com

Снимки: www.historyextra.com

www.pinterest.com

ru.wikipedia.org

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ГеографияРецептиЛюбопитноЛайфстайл