Смъртта на Наполеон може да е предизвикана от рак на стомаха и фатална доза каломел

От 1819г. до 1821г.

Акценти

Наполеон Бонапарт умира на 51 години на о. Света Елена, където е заточен далеч от любимата му Франция. Гениалният пълководец завършва живота си в болки, неспособен да се движи, неприличащ по нищо на живия и темпераментен човек, какъвто е бил.

И около неговата смърт витаят неясноти и различни версии, провокиращи хиляди изписани страници и спорове между учените. Дори извършената аутопсия на тялото му не отговаря на множеството въпроси, а като че ли ги увеличава още повече.

Лекарите около Наполеон

Няколко години преди смъртта на Наполеон Бонапарт здравословното му състояние видимо започва да се влошава. След 1819 г. той се оплаква от чести болки в корема, прогресираща слабост и запек. Вече към края си страда от непрекъснато хълцане, повръщане и появата на кръвни съсиреци в различни части на тялото му.

Изгнаникът умира на 5 май 1821 г. и на следващия ден лекарите, които досега са се грижили за него, извършват аутопсията. В техните доклади е вписано, че смъртта е вследствие рак на стомаха, форсиран от кървящи стомашни язви. Те са причинени от голяма доза каломел, дадена му от лекарите в деня преди да почине. Каломелът е популярно през 18-19 в. съединение, съдържащо живак. То често се използвало като лекарство, действало като слабително.

Въпросите започват оттук, защото аутопсията разкрива и други болестни състояния при Наполеон, които явно не са лекувани. Това навежда на мисълта доколко лекарите, грижещи се за него, са били компетентни и правилно са преценявали терапията на императора.

В началото Наполеон е лекуван от британците Бари О'Мера и Джон Стокоу. Но Хъдсън Лоу, губернатор на остров Света Елена, ги отстранява и на тяхно име идва д-р Франческо Антомарки, корсиканец, получил одобрението на чичото на заточеника кардинал Феш. Лекарят е около 30-годишен, анатом и патолог без клиничен опит, с небрежно и самонадеяно поведение. Императорът не го уважава и отказва да приема лекарства, дадени му от Антомарки. Причината е, че младият лекар му дава двойна доза винен еметик (силно прочистващо вещество), което кара Наполеон да се превива от болка. Освен д-р Антомарки за изгнаника се грижи и британският лекар Арнот, който също не блести с особени умения. Той смята болния за хипохондрик с психично заболяване, а не физическо.

Какво показва аутопсията

В доклада от аутопсията на императора е записано, че ребрената плевра (част от обвивката, покриваща белите дробове) е образувала торбичка, пълна с цитринова (жълтеникава) на цвят течност. Горният лоб на левия бял дроб е покрит с туберкули и туберкулозни вдлъбнатини. Десният бял дроб е притиснат от излив, голяма част от ганглиите (възли, издатини) на бронхите и на медиастинума са с по-голям размер, отколкото трябва да бъдат, силно изменени и в състояние на нагнояване.

Документът е подписан от 5-ма британски лекари, които учудващо заявяват, че белите дробове на Наполеон са "доста здрави", въпреки наличието на червеникава течност в лявата и дясната кухина на белодробната плевра. Д-р Антомарки отказва да сложи подписа си под доклада.

Написаното отговаря на състоянието на белите дробове при туберкулоза и е необяснимо как д-р Антомарки не е направил връзката между клиничните признаци на болестта, които са били пред очите му почти две години, грижейки се за Наполеон, и доклада от аутопсията, където изброява пораженията от туберкулозата, но не я диагностицира.

За квалификацията на лекарите или може би за други, немедицински фактори, които в момента са действали, говори още едно разминаване в доклада за аутопсията. На процедурата присъстват 7 британски лекари, трима от които са делегати на губернатора Лоу. Възниква спор относно големината и състоянието на черния дроб на императора. Д-р Шорт, един от британските медици и главният служител, който трябва да положи подписа си под документа, отбелязва, че черният дроб е уголемен. Но генерал-адютантът сър Томас Рийд, санитарят Крокот и майор Харисън, представители на Лоу, определено изразяват несъгласие и искат по-задълбочено разглеждане. Заформя се спор, след който д-р Антомарки разрязва органа, за да покаже, че е налице заболяване. Под натиск британските лекари, в това число и д-р Шорт, декларират, че черният дроб е с нормален размер. Д-р Антомарки подготвя свой доклад, в който вписва, че органът е "много голям и раздут от кръв и засегнат от хроничен хепатит". Необяснимо е защо присъстващите медици не са претеглили и измерили дроба.

>>> Клинична патология на хроничен хепатит

Прави впечатление, че нито докладът от аутопсията на британските лекари, нито този на д-р Антомарки посочват окончателна диагноза или крайна причина за смъртта на Наполеон. Затова векове по-късно продължават търсенията и интерпретациите от какво е починал френският император. Антомарки пише в доклада си, че констатира аномалии на стомаха, изразяващи се в запушване, определено от него като от скирозен (раков) характер, наличие на ракова язва, подути лимфни жлези, част от които в състояние на нагнояване. Тук трябва да се вметне, че императорът има генетична предразположеност към рак, тъй като баща му умира от рак на стомаха. Също така стомахът съдържа голямо количество течност с тъмен цвят и лоша миризма. Вероятно това е вследствие кръвоизлив, причинен от голямата доза каломел, която приема Наполеон. Днес все още се задава въпроса как е възможно да се даде на пациент, който постоянно повръща и има хлабави движения на червата, десетократно по-голямо количество от лекарството. Луи Маршан, прислужник на Наполеон, отказва да му го даде, но д-р Арнот настоява и дозата е погълната от умиращия пациент. Картината изглежда така: изтощеният организъм на императора, страдащ от туберкулоза, хроничен хепатит и ракова язва на стомаха с перфорация, не е издържал на обилния кръвоизлив, провокиран от каломела, който е ускорил смъртта на императора.

>>> Лечение при рак на стомаха

Едни други подозрения се прокрадват като се проследят някои факти. Хъдсън Лоу, губернатор на Света Елена, категорично отказва да приеме и официално да допусне, че Наполеон е болен от хепатит. Д-р Бари О'Мера, хирург от Кралския британски флот, е уволнен, защото е диагностицирал с болестта и лекувал от нея императора. Лекарят е шпионин на британското правителство, но по-късно Лоу го обвинява, че е двоен шпионин. О'Мера е изпратен на военен съд и изгонен от флота, защото намеква, че Хъдсън Лоу изпълнява правителствени заповеди да ускори смъртта на французина. Има и втори лекар, който поставя диагноза хепатит на Наполеон и споделя същата съдба като на Бари О'Мера. Това е британският военноморски хирург д-р Джон Стокоу.

Теорията за отравяне с арсен

През годините сериозно внимание се отделя на теорията, че Бонапарт е умрял вследствие натравяне с арсен. През 1961 г. шведският зъболекар Стен Форшувуд, д-р Хамилтън Смит от Глазгоу и Андерс Васен от Швеция публикуват статия, в която обявяват, че са изследвали кичур коса на Наполеон с най-модерната по това време технология. Според тях резултатите показват, че причината за кончината на императора може да е отравяне с арсен.

Тримата не могат да кажат дали Наполеон е бил изложен дълго време на действието на отровата или я е приел наведнъж. Във втора статия същите автори представят ново свое изследване, при което анализират друга проба от коса, принадлежаща на императора. Данните показват високи нива на арсен и предположението на тримата е, че Бонапарт е имал досег с отровата в продължение на вероятно 4 месеца преди кончината си.

Десетки години след това двама химици опровергават тази теория. Дж. Томас Хиндмарч и Джон Сейвъри отбелязват, че арсенът е популярно средство, макар и непрепоръчително, за лечение заедно с кръвопускането и вендузите например преди векове. Веществото масово се използвало под формата на тоник, в инсектициди, бои за дрехи, дори в опаковки на бонбони. В пудрата на френските аристократи също има арсен, както и в тапетите по стените. С една дума не може да се разчита на достоверността на резултатите, тъй като веществото е присъствало в бита на хората. Конкретно за кичурите коса се знае, че през 19 в. съществува практика те да се пазят в разтвори на арсеник. Като допълнение може да се каже, че нивата на арсен в пробите от коса на съвременници на императора не се различават много от неговите.

В заключение може да се направи извода, че Наполеон като че ли не е получил добра медицинска грижа. Като се има предвид, че нивото на медицината в онази епоха не е било особено високо, пак е смущаваща компетенцията, която са показали лекарите около него. Не трябва да се забравя и факта, че те са били избрани по политически причини и са били под влиянието на губернатора на остров Света Елена.