Времева линия, отразяваща развитието на фармацията до 1751 година

От 1751г.

Първа организация на аптекарите в Лондон

Търговията с лекарства и подправки била доста доходоносна през Средновековието. На Острова тази търговия била монополизирана от Гилдията на бакалите, чиято юрисдикция обхващала и дейностите на аптекарите.
През 1617 година философът-политик - Франсис Бейкън убедил крал Джеймс I да издаде харта, в която се урежда разделянето на фармацевтите в отделно общество, известно като "Master, Wardens and Society of the Art and Mystery of the Apothecaries of the City of London. Това е първата организация на фармацевтите в англо-саксонския свят.

Луи Ебер (Louis Hébert), аптекарят на Нова Франция (Канада)

Младият парижки аптекар Луи Ебер е сред новаторите, отзовали се на зова на Новия свят през 1605 година, когато той и още доброволци подпомогнали заселването на Нова Франция, или по-точно земите около Порт Роял (Нова Скотия, Канада). Ебер се грижел за доброто здраве на пионерите, облагородяването на местните лечебни растения и наглеждал билковите градинки. Първоначално той изследвал пробите от билковите растения, ползвани от микмакските индианци. Сред тези билки са растенията от семейство Змиярникови (като конкретният представител е растението трилистна аризема), семейство Астерацеа (като конкретният представител е растението дъбравник), род Verbascum (като конкретният представител е растението лопен), семейство Лютикови (като растението, обект на интерес е хидрастис). Когато новосъздаденото селище било разрушено от англичаните през 1617 година Луи Ебер се върнал на работа в своята аптека в Париж. Зовът на Канада бил силен и по тази причина през 1617 година той се завърнал в Квебек, където афинитетът на Ебер към градинарството  му спечелила славата на първия успешен фермер в страната , която днес познаваме като Канада.

Губернаторът, който лекува болните

Немалко европейци, чието мислене не било конформистки настроено били неудържимо привлечени от обещанието за просперитет, което предлагали американските колонии. Така от Великобритания пристигнал Джон Уинтроп, първият губернатор на колонията Масачузетц Бей. Впоследствие той се превърнал и в „откривател” на град Бостън. Невъзможността на Уинтроп да привлече повече хора, образовани в областта на здравеопазването накарала губернатора често да се допитва до съветите на английските фармацевти и лекари. Впоследствие техният опит му помогнал да добави към малкото си магазинче за лекарства и билкови медикаменти, синтезирани от местните за Нова Англия лечебни растения. Около 1640 година губернаторът правел всичко възможно да преподава от дома си изкуството на фармацията на своите съграждани.

Създаване на аптека "Маршал"

Ирландският емигрант Кристофър Маршал отворил през 1729 година своето аптекарско магазинче във Филаделфия. Деветдесет и шест години по-късно това пионерно фармацевтично дружество станало водещо звено в мащабно химическо производство; „практическа” школа за обучаващите се фармацевти; важно снабдително депо по време на Революцията; и не на последно място, то било управлявано от първата жена-фармацевт - внучката на Елизабет.    

Първата болница в колониална Америка

Първата колониална американска болница (в щата Пенсилвания) е създадена във Филаделфия през 1751 година, а първата болнична аптека, част от лечебното заведение отворила врати една година по-късно.
Първият болничен фармацевт бил Джонатан Робъртс, а работата на неговият наследник Джон Морган оказва въздействие на американската фармация и медицина. Първо като фармацевт, по-късно като лекар, той се застъпва за предписването на рецепти за отделните медикаменти и подкрепя независимото практикуване на медицината и фармацията.