Въвеждане на комбинираната ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш в САЩ

от 14 март 2016г.

От 1948г.

От 1948г. нататък в САЩ било поставено началото на масовата употреба на първата комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш (DTP). Животоспасяващият трикомпонентен препарат включвал в състава си дефтериен и титаничен анатоксин, както и цели клетки от отслабената Bordetella bacteria (бактерията, причиняваща острото инфекциозно заболяване коклюш).

Малко по-късно, в средата на 90-те години на 20-ти век, DTP била допълнително усъвършенствана и била прекръстена на DTaP, тъй като за конкретното разработване на ваксината срещу коклюш започнали да се използват не цели клетки от Bordetella bacteria, а само компоненти от тях. Така, срещу въпросното заболяване, наричано още магарешка кашлица, била създадена ефикасна животоспасяваща субстанция, като, едновременно с това, много от нежеланите реакции след ваксиниране били елиминирани.

През 1964г. Американската педиатрична академия препоръчала в употребата на тривалентната ваксина да бъдат добавени алуминиеви адюванти. Тяхната роля, както по-рано било доказано, била да увеличават интензивността на имунния отговор.

През 1974г. Световната здравна организация включила трикомпонентния препарат в списъка си от ваксини, които щели да се използват за имунизиране на хората от развиващите се страни по време на специална програма, създадена за целта ("Expanded Programme on Immunization"). До 70-те години на 20-ти век много от познатите инфекциозни заболявания сред децата били почти "укротени" в развитите държави. Но в по-бедните региони тези болести продължавали да отнемат живота на голям брой малчугани. Всъщност, любопитното е, че през 1974-та в световен мащаб по-малко от 5% деца били ваксинирани до навършване на първата си година срещу дифтерия, полиомиелит, туберкулоза, коклюш, морбили и тетанус. Именно гореспоменатата програма популяризирала ваксинирането срещу изброените шест състояния в развиващите се страни и допринесла за драстично намаляване на детската смъртност.

На фона на усилията на Световната здравна организация, интересен е примерът на Съветския съюз, където през 1998г. отказът на правителството да въведе имунизацията срещу дифтерия довел до избухване на голяма епидемия на територията на Руската федерация и в резултат били регистрирани 39,703 случаи на болни.

Така, в световен план ваксините доказали своята категорична ефективност и нуждата от повсеместнaтa им употреба.

Статията е част от историята на: