Възможно ли е античната Багдадска батерия да е медицински уред

От -206г. до 224г.

През последните 150 - 200 години историята и археологията преживяват своя апогей. За това спомага възродилият се през 19-ти век интерес на хората към тяхното полузабравено минало. Тогава за първи път в човешката история се отправят експедиции от професионалисти, които имат за цел да открият и изследват останките на древни селища, храмове и дворци. Това води до невероятно обогатяване на знанията относно живота и бита на нашите предци.

Последвалият археологически бум помага на историците да съставят ясна схема за еволюцията на човешката цивилизация. Тя следва една простичка, но доста акуратна стълбовидна структура. Тя е изготвена от британския антрополог Едуард Тейлър. Той твърди, че всички племена, съществували на Замята, първоначално са били ловци-събирачи. Това е нещо като основата на стълбата. Някои народи остават на това ниво, но други търсят по-надеждни източници на храна и опитомяват животни и/или култивират растения. Така се стига до втората стъпка - земеделци и животновъди. Увеличаването на храната води до излишък на блага, който се озовава в хазната на племенния вожд. Това е началото на централизираната власт, която стои в основата на формирането на държави. След като третата стъпка - държавността - е налична, следва културен, технологичен и дори териториален прогрес, водещ до създаването на индустрия.

Еволюционната теория на Едуард Тейлър се прилага от някои историци и антрополози и до днес. Мнозина обаче не са съгласни с тази схема и смятат, че в нея има множество дупки. Именно такава „пукнатина“ представлява Багдадската батерия. Този артефакт е открит при разкопки на персийското село Куджут Рабу, намиращо се на няколко километра от столицата на днешен Ирак. Находката се състои от керамична пашкуловидна ваза, меден цилиндър и желязна пръчка. При комбинирането на тези три предмета се получава миниатюрен естествен генератор на електрическа енергия.

Някои авангардно настроени историци смятат, че предметът е създаден за медицински цели. Според тях той служи за електрифициране на части от тялото на болни от подагра или за обезчувствяване на рани преди тяхната обработка. Подобна практика съществува в Древна Елада и Римската империя. За целта обаче средиземноморските медици използват някои видове риба, които са способни да произвеждат естествен електрически заряд.

За практиката разбираме от няколко запазени текста, един от които е написан от римския лекар Скрибоний Ларг. Той използва рибата електрически скат за облекчаване подагрени болки в ходилата и коляното. За целта медикът използва жив екземпляр, който поставя върху болното място. Рибата се държи заедно с крайника в много плитка вода и се отстранява, след като цялата област от тялото на пациента е напълно изтръпнала.

Тъй като в Персийския залив и Двуречието не се срещат животински видове, способни да произвеждат електричество, е напълно възможно персийските лекари да заместват рибите с изкуствени генератори на токов заряд. Между двете цивилизации съществува широк обмен на информация и е напълно реалистично рецептата за облекчаване на болки да попадне в ръцете на персите.

Единственият проблем в тази теза е, че по това време електричеството не е познато на човека, поне според Еволюционната теория. За да се открие един толкова абстрактен ресурс, даденото общество трябва да е на четвъртото стъпало, а Персийската империя от началото на 1-вото хилядолетие след Христа е едва стъпила на третото. Именно това кара повечето учени, запознати с парадокса на Багдадската батерия, да подхождат скептично към това приложение на находката.

Официалната теория е, че изобретението не служи за генериране на ток, а за съхранение на папируси. Но това не обяснява защо някои части на съда са внимателно изолирани с неелектропроводими материали, нито защо в медния цилиндър има химически остатъци от електролитна киселина (оцет или вино)…

За да тестват ефективността на „батерията“, няколко учени, занимаващи се с реставрация на антични предмети, създават точно копие на артефакта. Те установяват, че за захранването на слаба електрическа крушка - триватов диод - са необходими цели 4 такива устройства. Същото количество електричество стига и за обезчувствяване на малък участък от човешка тъкан.

Редактор: Георги Динев