Какво ни „разказва“ Човекът от Толунд за бита на древните датчани

От -399г. до -300г.

През 1950-та година полицията в датския град Толунд получава сигнал за намерен в торфените блата труп. Двамата братя, които откриват случайно тялото, решават, че са се натъкнали на следи от извършено наскоро престъпление. Истината се оказва съвсем друга. Намереният мъж е бил убит преди около 2500 години!

Всъщност объркването на братята е напълно оправдано. Блатната мумия е толкова добре запазена заради условията в торфеното мочурище, че дори чертите на лицето на мъжа са все още ясно различими! След дълги изследвания на трупа, учените откриват невероятни детайли както за Толундския Човек, така и за неговия бит и култура.

Тъй като дясната страна на трупа е била зарита с кал, по нея са се запазили дори драскотините по кожата на гърдите и краката. Археолозите разбират, че древният датчанин е бил висок около 161 см, като е вероятно торсът му да се е свил и в действителност да е бил към 170 см. Под кожената му шапка академиците намират добре запазена коса. Цветът и е огнено червен, но това се наблюдава при всички блатни мумии и се смята, че е ефект от хилядолетния престой в торфения гроб. Човекът от Толунд няма специфична прическа, тъй като е подстригвал косата си много късо. Брадата му също е избръсната няколко часа преди смъртта. Тъй като всички трупове от тази епоха, намерени в блатата, са с къса коса и са гладко избръснати, историците смятат, че това се е правело, за да се предпазват мъжете от бълхи и въшки.

От запазеното лице на блатната мумия се вижда, че хората от ранната Желязна епоха не са се различавали особено от модерните датчани. Чертите на Толундския Човек го определят като индоевропеец от скандинавски тип. Определена е и неговата възраст - той е починал в средата на третото десетилетие от жизнения си път.

Тялото е намерено голо, но на него са забелязани няколко остатъка от облекло - колан и шапка. И двата предмета са изработени от кожа. Коланът е дълъг 77 сантиметра и е направен от няколко ремъка, омотани един в друг на нещо като плитка. В единия си край аксесоарът има умишлено изрязан процеп по дължина. Оттам древният датчанин прокарвал другия край на колана и го завързвал на прост възел. Шапката е направена от кожа на овца и се е затягала под брадичката с две висящи от слепоочията ленти. Вероятно самите дрехи са били изработени от неустойчив материал - лен или копривни влакна, които не са успели да устоят на времето.

За бита на Толундския Човек разбираме и от крайниците му. Макар ръцете да са изгнили до кост, краката на трупа са в отлично състояние. От лекото сближаване на пръстите на ходилата учените разбират, че древният датчанин е носил обувки през по-голямата част от живота си. Множеството белези от порязвания в същата област ни казват обаче, че предшественикът на викингите - завоеватели е обичал да ходи бос из полята на родната си страна през по-топлите месеци.

Причината за смъртта на древния жител на Скандинавия става ясна след първия анализ на трупа - бил е обесен. Ясно доказателство за това е коженият ремък, стегнат на клуп около врата му. При разучаване на шията са намерени следи от впиване на въжето в плътта на убития. Освен това езикът му е леко изскочил, което е типично за този тип умъртвяване. След като Толундския Човек е издъхнал, ремъкът е прерязан с нож и тялото е хвърлено в торфените блата, където  потъва на дъното сравнително бързо.

Но защо е убит древният датчанин? Първоначално се е смята, че живелият през 4-ти век преди Христа мъж е екзекутиран заради престъпление, което той е извършил. Откритите по-късно други блатни мумии навеждат археолозите на мисълта, че става въпрос по-скоро за ритуално жертвоприношение. На метър от Толундския Човек е намерен труп на жена, убита чрез наръгване. Второто тяло е датирано към същата епоха. Възможно е двамата да са имали някаква връзка, макар че ДНК анализ на материал, взет от крайниците на двете мумии показва, че те не са роднини. Възможно е древният датчанин да е лежал хилядолетия в блатистите води до съпругата си, но и за това нямаме никакви доказателства. Повечето учени са на мнение, че телата са принесени в жертва на безименните протогермански богове през различни години.

Каквато и да е причината за убийството на Толундския Човек, останките му са от изключителна стойност за историците, тъй като науката е разбрала изключително много за бита на предшествениците на днешните скандинавци, изследвайки мумията. Точно затова учените казват, че умрелият преди хилядолетия мъж „разказва без думи“ на модерните хора за бита си.

По статията работи: Георги Динев