Първи официални данни за възникване на туберкулозата в Древен Египет

От -5000г.

Туберкулозата е бич, измъчвал човечеството още от древността. Научните трудове сочат, че модерните щамове на заболяването са възникнали още между 20 000 - 15 000 години, а многообразието помежду им достигнало своя пик между 250-тната и 1000-та година. Именно Източна Африка е района, които постепенно се превърнал в местообитание за туберкулозните бацили и техните приемници.

Данните за съществуването на коварната болест в Египет датират от преди повече от 5000 години и са неоспорими. Учените са документирали информация за съществуването на характерни за туберкулозата скелетни аномалии и деформации по гръбначния стълб на египетски мумии на възраст 4 500 – 5 000 години. Доказателства за това могат да се открият в три основни труда: „The evidence for the incidence of tuberculosis in ancient Egypt”, написан през 1939 година от Бр. Туберк, в „Tuberculosis in ancient Egypt” написан от Д. Морс през 1964, и в „Tuberculosis”, написан в от Д.Морс през 1967 година.

По-късно е открита и изолирана ДНК на M. Tuberculosis не само в кости, но и в тъкани, взети от египетски мумии, като анализът на пробите не оставил никакво съмнение в учените, че именно Жълтата гостенка е „оставила” отпечатъка си върху мумифицираните скелети на древните египтяни. Резултатите от тези изследвания са описани в „Molecular evidence for tuberculosis in an ancient Egyptian mummy”, написан през 1997 от Г. Нерлич, К. Хаас, Ал. Зинк и Х. Хагедорн и в „Identification of Mycobacterium DNA in an Egyptian Pott's disease of 5400 years old”, написан през 1998 година от Е. Крубези Б. Лудез, Дж. Клайтън.

Едно от най-ранните съвременни описания за съществуването на „Жълтата гостенка“ е трудът на А. Кейв „The evidence for the incidence of tuberculosis in ancient Egypt” , публикуван през 1939 г. в британския вестник „British Journal of Tuberculosis” .

Въпреки, че съвременните учени категорично доказват присъствието на туберкулозата в древен Египет, информацията на историците и египтолозите за съществуването на египетски медицински текстове, които да описват Жълтата гостенка са ограничени. Не е изключено древният народ да не е разпознавал самото заболяване (случаите на туберкулоза може би са се приемали като форма на свръхестествено наказание, а не за болест). Папирусите не са съхранили информация за заболяването, въпреки че това може да се дължи и на трудното дешифриране на йероглифите в тях. Този факт не е улеснил особено работата на учените, желаещи да докажат, че туберкулозата е присъствала в Древен Египет. Те са разчитали единствено на молекулярните и ДНК методи на изследване. От друга страна, друг древен източник, който дава информация за опасното заболяване е Библията (Второзаконие и Левит). Като нарицателно за туберкулоза е използвана древноеврейската дума „schachepheth”. Съвременните учени В. Дениъл и Т. Дениъл са писали по тази тема през 1999 година, а трудът им се казва „Old testament biblical references to tuberculosis и е публикуван в „Infectious Diseases Society of America” .

Следната клинична картина, представена преди около 2000 години, може да се тълкува като белодробна туберкулоза: „болният често кашля, неговите храчки са гъсти и съдържат кръв. Неговото дишане шуми като звука от флейта , тялото му е студено, но краката са топли. Много се поти и сърцето му бие бързо. Когато състоянието се влоши, червата му често се отпускат”. Клиничният поглед на древния лекар е обхванало вярно и стегнато признаците на Жълтата гостенка. Определено можем да твърдим и друго – в страната на фараоните медицината е съществувала още преди 4000 години. Сведенията от палеопатологията сочат че болестта е била разпространена из цялата древна страна. Известно е и подозрението, че фараонът Тутанкамон вероятно е починал вследствие на белодробна туберкулоза.

В Луксор при благоприятни климатични условия и добре организирана материална база болните от туберкулоза са били пращани на лечение. Доброто име на този пръв по рода си климатичен лечебен център бързо преминало границата на страната. Следният благодарствен надпис на стената на храма в Луксор е красноречиво доказателство: „Аз съм Андромахос от Македония, дойдох да се прегледам при бога Аментотус (Амон), бях болен и благодарение на божията милост оздравях.”

От казаното до тук може да се направи извод, че учените (въпреки трудностите, свързани с ограничените автентични египетски източници) са успели да докажат съществуването на туберкулозата в Страната на фараоните благодарение на съвременните молекулярни и ДНК изследвания, а това е съществен факт, важен за историята на заболяването.

Статията е част от историята на: