"Вълшебният" сироп на Шарлот Уинслоу

От 1844г. до 1911г.

Сигурно няма да ви учудим, ако ви кажем, че сиропът на госпожа Уинслоу бил много успешно продаван продукт, който, твърде удобно за пациентите, можел да се закупи без рецепта. Само за няколко години след появата си на пазара той спечелил широка популярност в САЩ, а също и в Англия.

Твърди се, че сиропът бил създаден през 40-те години на 20-ти век от американка на име Шарлот Н. Уинслоу. Същата била акушерка, която живо се интересувала от проблемите при малките деца и най-вече – от никненето на млечните зъби (през 18-ти и 19-ти век този, иначе съвсем естествен процес, нерядко отнемал живота на мъниците).

През 1844г. Шарлот предоставила рецептата на лечебната течност на своя любим зет Джеремая Къртис. Къртис видял истинска "златна мина" в препарата и, заедно със своя бизнес партньор, Бенджамин А. Пъркинс, започнал веднага да произвежда и да го продава под наименованието "Успокояващия сироп на госпожа Уинслоу". Своя фармацевтичен бранд двамата мъже стартирали в Мейн, а през 50-те години на 19-ти век седалището на компанията им била преместена в Ню Йорк Сити.  

Чудно или не, дълго време съставът на сиропа останал неизвестен. Ефектът му обаче наистина бил впечатляващ – той помагал на дечицата бързо да забравят за сълзите и да се усмихват широко. Впоследствие причината за неговото безотказно действие станала кристално ясна. Основната му съставка била… морфин. Всъщност, през разглеждания период използването на наркотични средства с цел лечение било често срещано явление в практиката на европейските медици. Що се отнася до сиропа, той съдържал още натриев карбонат, амонячна вода, както и алкохолни съединения. (Трудно ни е да си представим какъв точно вкус е имал въпросният медикамент).

Производителите му уверено твърдели, че той може да успокои "всяко човешко същество и животно" и, че безотказно утешава новородени и малки деца. "Вълшебният" сироп бил щедро рекламиран на територията на САЩ, а също и в Англия. Разбира се, компанията използвала всякакви средства, включително и медийни, за да предизвика масов интерес към своя продукт. Той се появявал на страниците на вестниците, в готварски книги, на пощенски марки, на календари и къде ли още не. Повечето реклами изобразявали усмихнати майки и деца, в чието ежедневие очевидно нямало никакъв стрес и излишно напрежение.

През 1911г. Американската медицинска асоциация най-накрая решила да проучи безопасността и ефективността на лековитата течност. Естествено, проучването завършило с обширна дисертация, в която продуктът, заедно с още няколко други такива, бил обявен за пълна измишльотина и дори – за твърде опасен за децата (авторите на статията го поставили в категория "убиец на бебета").

Въпреки мнението на уважаваната институция, сиропът продължил още дълго време да се предлага на пазара, а не били малко и онези родители, които, притеснени за емоционалното състояниние на децата си (а и за своето), продължавали да го купуват. В Англия, например, продуктът се продавал чак до 30-те години на 20-ти век.