В главната роля: Максин Сингър и приносът й в дешифрирането на генетичния код

От 1952г.

Максин Сингър израства в Ню Йорк и се вдъхновява да потърси реализация в научната област най-вече заради учителката си по химия в гимназията: "Тя не беше много приятелски настроена, но беше много добър преподавател ", споделя Сингър в свое интервю. Допълнително, момичето получава окуражаване да преследва мечтата си, попадайки в колежа "Суортмор", намиращ се извън Филаделфия. Там тя първоначално изучава химия, но по-късно се преориентира към друга специалност – биологията. Да си го кажем направо: през 40-те и 50-те години на 20-ти век светът на науката определено не е гостоприемен към жените, било то в академичен или в професионален план. Нещата обаче стоят по друг начин в прословутия "Суортмор". В колежа Максин се обучава заедно с много други дами, които получават еднакви правомощия и уважението както на преподавателите, така и на колегите си мъже.

Дешифриране на генетичния код

След дипломирането си през 1952 година, Сингър постъпва в Йейлския университет, където се сдобива с докторска степен по биохимия през 1957 година. Това става точно четири години след като небезизвестните Джеймс Уотсън и Франсис Крик разгадават двойно-спираловидната структура на молекулата на ДНК. Съвсем не без основание, професорът на Максин от университета, виждайки че бъдещето на биохимията се намира в нуклеиновите киселини – ДНК и РНК – съветва своята студентка да се захване с проучването им. Трябва да кажем, че по същото време в САЩ незначителен брой учени изследват въпросните киселини. Един от тези "единаци" е Леон Хепъл от Националния институт по артрит, метаболизъм и храносмилателни заболявания към Националния здравен институт (NIH) във Вашингтон. Професорът на Максин й помага да получи работа при Хепъл, касаеща участието й в научно разследване. Офертата е добре дошла за американката, тъй като по същото време съпругът й, който е адвокат по професия, също е назначен на обещаващ пост във Вашингтон. Въпреки че Сингър възнамерява да остане за кратко, дейността й в NIH приключва чак през 1979 година. След това дамата се премества в Националния институт за ракови заболявания, където се изявява до 1988г. Тогава е избрана за президент на престижната институция Карнеги – пост, който заема до 2002 година.

През 60-те години, като млад учен в NIH, американката изиграва важна роля в експериментите, проведени под ръководството на Хепъл, Маршал Ниренбърг и други бележити учени. Въпросният екип се опитва да установи как точно РНК прехвърля генетична информация от ДНК в клетъчното ядро на мястото на синтеза на белтъци в протоплазмата на клетката. Задачата на Максин е да конструира експериментални РНК молекули с помощта на специален ензим, с който да "навърже" заедно необходимите компоненти.

Ролята на нуклеотидните елементи в генетичните заболявания

Едва ли ще ви учудим, ако ви кажем, че Сингър продължава да е високо продуктивен учен на Националния здравен институт, поемайки както второстепенни функции, така и ръководна роля в проучванията. Най-големият й принос в разгадаването на генетичния код се реализира през 80-те години, докато тя е начело на биохимичната лаборатория на Националния институт за ракови заболявания. Тогава дамата започва да проучва участъци от ДНК при бозайници, които се повтарят хиляди пъти и се редуват в геномите на всички бозайници. Максин открива, че тези дълги разпръснати нуклеотидни елементи са способни да пренасят генетична информация. Американката осъзнава и механизма, по който става това. Хипотезата на Сингър, че тези преноси играят важна роля в генетичните болести, е потвърдена и от други специалисти.

Иначе, по време на професионалния си път, американката написва няколко важни книги в областта на генетиката съвместно с колегата си Пол Берг. Едновременно с това, тя получава многобройни професионални отличия, включително и Национален медал за принос в науката.

По статията работи: Красимира Костадинова