Розалинд Франклин и приносът й за развитието на молекулярната биология през 50-те години на 20-ти век

Може и да сте чували името на Розалинд Франклин, но знаехте ли, че именно на нея дължим много за разбирането на молекулярната структура на ДНК? Със своите рентгенови проучвания Франклин допринесла за разобличаването на така определяща ни дезоксирибонуклеиновата киселина.

Малко биография

Розалинд била родена в заможно еврейско на 25 юли, 1920г., в Нотинг Хил, Лондон. Още от малка тя демонстрирала изключителна интелигентност, а на 15 години вече знаела, че иска (и ще бъде) учен. Момичето имало възможността да получи отлично образование по химия и сравнително бързо да стартира изследователската си дейност.

През есента на 1946г. англичанката започнала работа в парижка лаборатория, където си сътрудничела с кристалографа Жак Меринг. Именно френският специалист й преподал тънкостите на рентгеновата дифракция, който опит впоследствие й помогнал да "запечата" структурата на ДНК.

По пътя на генетическата предопределеност

През януари 1951-ва интелигентната дама станала научен сътрудник в отдела по биофизика към лондонския колеж "King's College London". Директорът на институцията – Джон Рандал, използвал опита й в използването на рентгенови техники в наблюдението на ДНК нишки. С помощта на студента Реймънд Гослинг, Франклин направила вълнуващо откритие: от направените снимки станало ясно, че т. нар. дезоксирибонуклеиновата киселина съществува в две форми: суха, определена като "А", и течна – "Б". Едно от тези, уникални по своето изпълнение, рентгенови изображения, станало известно като "снимка 51". Тя именно изиграла ключова роля в идентифицирането на молекулата на наследствеността, както наричат ДНК, макар и погрешно. Фотосът бил получен след близо 100 часа излагане на рентгенови лъчи.

През 1953г., без съгласието на Франклин, гореспоменатият кадър бил показан в академичните среди от колегата на британката – Морис Уилкинс. С този свой ход Уолкинс искал да се включи в своеобразно научно съревнование с американските си колеги Джеймс Уотсън и Франсис Крик, които в разглеждания период също работели по собствен модел на ДНК. Когато видял снимката, Уотсън буквално зяпнал от изненада, а пулсът му се забързал. В крайна сметка, двамата американски експерти използвали това, което видели от изображението, за основа на създаване на прочутия си модел на ДНК, който те представили на седми март 1953г. и заради който получили Нобелова награда за медицина през 1962-ра.

Самата Франклин не предприела никакви действия, за да защити първенството на откритието си. Тя просто не желаела негативизмът и критиката да я завладеят, както коментирали по-късно нейни колеги. През същата година обаче тя се преместила в лондонския колеж „Бирбек“, където започнала да изучва структурата на вируса, поразяващ тютюневите растения, както и устройството на рибонуклеинова киселина. За пет години Розалинд Франклин публикувала 17 научни статии, свързани с различните вируси и тяхното групиране.

Още през 1956г. Франклин била диагностицирана с рак на яйчниците. Въпреки това, тя продължила да работи през следващите две години, независимо от трите операции и химиотерапията, на които се подложила. Починала през 1958г., само на 37 години, и останала в историята на молекулярната биология като "The Dark Lady of DNA" или в свободен превод от английски  език – "Мистериозната дама на ДНК".