Розалинд Франклин и приносът й за разгадаването на структурата на ДНК

От 1951г.

Може и да сте чували името на Розалинд Франклин, но знаехте ли, че именно на нея дължим много за разбирането на молекулярната структура на ДНК? Със своите рентгенови проучвания Франклин допринася за разгадаването на така определящата ни дезоксирибонуклеинова киселина.

Малко биография

Розалинд е родена в заможно еврейско семейство на 25 юли 1920 г., в Нотинг Хил, Лондон. Още от малка тя демонстрира изключителна интелигентност, а на 15 години вече знае, че иска да бъде учен. Момичето има възможността да получи отлично образование по химия и сравнително бързо да стартира изследователската си дейност. През 1938 г. е приета в Нюнъм колидж, Кеймбридж (Newnham College), където учи химия.

През есента на 1946 г. англичанката започва работа в парижката лаборатория Laboratoire Central des Services Chimiques de l'Etat, където си сътрудничи с кристалографа Жак Меринг. Именно френският специалист й преподава тънкостите на рентгеновата дифракция, който опит впоследствие й помага да "запечата" структурата на ДНК.

По пътя на генетическата предопределеност

През януари 1951-ва интелигентната дама става научен сътрудник в отдела по биофизика към Кралския колеж в английската столица (King's College London). Директорът на институцията – Джон Рандал, използва опита й в боравенето с рентгенови техники в наблюдението на ДНК нишки, по-точно на протеини и липиди в разтвор. С помощта на студента Реймънд Гослинг Франклин прави вълнуващо откритие. От направените снимки става ясно, че т. нар. дезоксирибонуклеинова киселина има двойна спираловидна структура и съществува в две форми: суха, определена като "А", и течна – "Б". Едно от тези уникални по своето изпълнение рентгенови изображения става известно като "Снимка 51". То именно изиграва ключова роля в идентифицирането на структурата на ДНК. Фотосът е получен след близо 100 часа излагане на рентгенови лъчи от устройство, което самата Франклин е приспособила.

През януари 1953 г., без съгласието на Франклин, гореспоменатият кадър е показан в академичните среди от колегата на британката Морис Уилкинс. С този свой ход Уилкинс иска да се включи в своеобразно научно съревнование с американските си колеги Джеймс Уотсън и Франсис Крик, които в разглеждания период също работят по собствен модел на ДНК. Когато вижда снимката, Уотсън буквално зяпва от изненада, а пулсът му се забързва. В крайна сметка двамата американски експерти използват това, което виждат на изображението, за основа на създаване на прочутия си модел на ДНК, който те представят на 7 март 1953 г. и заради който получават Нобелова награда за медицина през 1962-а.

Уотсън и Крик публикуват модела в списание Nature през април 1953 г. и в бележка под линия споменават, че "били стимулирани от общото познаване" на непубликувания принос на Франклин и Уилкинс, изопачавайки факта, че голяма част от тяхната работа се дължи на снимката и откритията на Розалинд. Шефът й Рандал и директорът на лабораторията в Кеймбридж, където двамата учени осъществяват дейността си, се споразумяват статиите на Франклин и Уилкинс също да бъдат поместени в Nature, но така само се постига ефекта на подкрепа на публикацията на Уотсън и Крик.

>>> Исторически моменти от откриването и разгадаването на ДНК

Самата Франклин не предприема никакви действия, за да защити първенството на откритието си. Тя просто не желае негативизмът и критиката да я завладеят, както коментират по-късно нейни колеги. През март 1953 г. обаче тя се премества в лондонския колеж "Бъркбек" (Birkbeck), където застава начело на изследователска група, която прилага рентгенова кристалография за изследване на структурата на растителни вируси. Започва да изучва структурата на вируса на тютюневата мозайка, както и устройството на рибонуклеиновата киселина (РНК). За пет години Розалинд Франклин публикува 17 научни статии, свързани с различните вируси, като по този начин дава началото на структурната вирусология.

Още през 1956 г. Франклин е диагностицирана с рак на яйчниците. Въпреки това, тя продължава да работи през следващите две години, независимо от трите операции и химиотерапията, на които се подлага. Умира през 1958 г. само на 37 години и остава в историята като "Мистериозната дама на ДНК".