Генетична първична форма на синдрома на рибната миризма

От 1997г.

Генетичната първична форма на синдрома на рибната миризма е вероятно най-добре изучена в сравнение с останалите форми на заболяването и обхваща най-голяма част от известните случаи на историците на медицината. През последните години се наблюдава бърз напредък в изясняването на важни аспекти от ензимологията на триметиламин-N-окислението. Учените осъзнават, че флавиновата монооксигеназа (FMO1 е част от ензимното семейство) е отговорна за тази реакция. Изучаването на изоензимната природа на монооксигеназната система на човека е най-задълбочено през последното десетилетие на 20 век. Осъзнати са и важни подробности, касаещи нейното индивидуално молекулярно характеризиране (Часто от изследванията се провели през 1995 година благодарение на Филипс).
Накратко казано, съществуват пет отделни члена в семейството на човешките флавинови монооксигенази (FMO1, FMO2, FMO3, FMO4, FMO5), които варират по отношение на техните функционални дейности и тъканна експресия. Формата, която е най-изобилна в черния дроб и е тясно свързана с N-окислението на триметиламин се нарича флавин монооксигеназа 3 (FMO3). Група студенти демонстрират, че човешката FMO3 е силно полиморфна, а някои от мутациите, без значение дали са самостоятелни, или комбинирани са свързани с дисфункционална ензимна активност и метаболитно нарушение (до тези изводи стигат Долфин през 1997 г., Трейси през 1998 г. и Акерман през 1999 г.). Независимо един от друг (през 1997 и 1998) Долфин и Трийси констатират, че общите полиморфизми P153L и E305X се появяват при голяма част от тежките случаи на синдрома на рибната миризма. Това знание, придобито и доказано от учените подпомага медиците да оразличат на молекулярно ниво за какъв подтип на заболяването става дума.

Статията е част от историята на:

• История на триметиламинурията/синдрома на рибната миризма