Гениалният Моцарт и болестите, които са част от живота му

Гениален, божествен гений (Вагнер) и най-високата, кулминационна точка, до която достига красотата на музиката (Чайковски). Дете-чудо, автор на повече от 700 музикални творби от всички възможни жанрове и за всички познати инструменти. Създател на музика, която носи радост, вдъхновява и пречиства, която е невиждан полет на духа, на въображението, на вярата и оптимизма. Безсмъртна като него. Непреходна!

234 години след смъртта на Волфанг Амадеус Моцарт на 5 декември 1791 г., когато все още не е навършил 36 години, светът не спира да се възхищава от музиката му. В същото време продължава да се вълнува и от личността на гения, и особено от последните му дни. Около смъртта на Моцарт витаят слухове, спекулации, неверни обвинения и откровени измислици. Има и тайнственост, разбира се, с каквато е обгърната темата за здравословното състояние на гения.

Така е, защото има твърде малко доказателства, на които да се разчита, особено по отношение на последните му дни.

Както установява д-р Лусиен Кархаузен, ако бъдат събрани всички неразположения, които биват приписвани на Моцарт, броят им ще надмине 86. От тях 27 са психически заболявания, сред които фигурират депресия, епилепсия, синдром на Турет, дефицит на вниманието и разстройство на личността.

Освен гениален композитор Моцарт е и човек. Човек, който не само твори неспирно, свири и дирижира, но има и своите житейски неволи, страдания, противоречия. Създава семейство, губи четири от децата си, преживява смъртта на близки хора, страда и обича, боледува.

И сигурно е логичен и обясним интересът на хората не само към невероятното му музикално наследство, превърнало се в част от съкровищницата на световното изкуство, но и към битието на гения, към емоциите му, любовта, разочарованието, огорчението от непризнаването, от липсата на свобода, но и от болестите му и особено от края на дните му, завършили когато е твърде млад.

Когато става дума за заболяванията на Моцарт, е добре първо да припомним за състоянието на медицината по времето, когато той живее и за заболяванията през 18 век.

Доминиращите заболявания по времето на Моцарт

В началото на 18 век населението в Европа наброява приблизително 110 милиона души. Данните показват, че смъртността в големите европейски градове е почти 4 пъти по-висока от сега и се увеличава сериозно по време на епидемии и войни.

Средната продължителност на живота е 51 години, а детската смъртност е с потресаващи размери. От 1000 раждания едва 10 деца надхвърлят една годинка, 575 над 5 години и 525 над 10. Само едно от две деца стига зряла възраст.

Данните показват, че 49% от децата умират до две години. До 5-годишна възраст оцеляват 38%.

Основните причини за смъртността са инфекциозните заболявания като едрата шарка, например, респираторните инфекции, дизентерията, но глада.

Едва в края на 18 век ситуацията започва да се променя благодарение на мерките за индивидуална и обществена хигиена.

Едрата шарка е сред най-страшните заразни болести, причинила епидемии и отнела милиони човешки живота. Известна от древността през 18 век заболеваемостта и смъртността от нея достигат ужасни висоти – жертви на едрата шарка тогава са близо 60 милиона души. Епидемиите от нея са през цикли от 5 до 7 години. Във Виена, където живеят близо 255 000 души в края на 18 век, едрата шарка убива всяка година 800.

Сифилисът е другият бич на това столетие. В кореспонденцията на Моцарт има писмо, в което той изразява притесненията си от заболяването, което покосява и негов приятел композитор. „Чия е вината, ако не в самия него и презрения живот, който водеше. Това наричам, сами да си направим нещастие“, пише композиторът и допълва, че много деца се раждат със сифилис, а броят им се увеличава.

Коремният тиф се разпространява епидемично особено в Германия. Сред другите заболявания са още дифтерията, екзантематозният тиф, маларията. За страха от малария Моцарт пише и по време на едно от пътуванията си до Италия. „Рим не е толкова лош, но някои райони около града са малко опасни. Пътувахме, без да спираме, защото се страхувахме от малария“, посочва в писмо той.

Различните инфекции на белите дробове са сред другите често срещани болести. Пневмонии, инфекциозен плеврит, туберкулоза.

Инфлуенцата също е част от 18 век. В историята остава пандемията от 1767 г.

Не на последно място са и детските болести, които убиват чрез треската, отговорна от своя страна за дехидратация и фебрилни конвулсии. Сред тях коклюшът, морбили, варицела, скарлатина, рубеола, дизентерия.

Медицината от 18 век е различна от съвременната. Добре е да се припомни, че лекарите все още не разполагат с медицинска слушалка, а поставят диагноза като почукват по тялото и така добиват представа за състоянието на органа. Кръвопускането или налагането с пиявици е обичайна практика, на която се разчита. Много от заболяванията все още не са известни.

Болестите, от които страда Моцарт

Моцарт има проблеми със здравето през целия си живот. Прекарва ангини и шарка. Минава през бронхит, пневмония, ревматизъм.

По време на първото турне до Виена малкият Волфганг е с възпаление на горните дихателни пътища в резултат на дъждовното и ветровито време. Въпреки това детето-чудо свири пред императрицата Мария Терезия. Две седмици по-късно то е вече с обрив и треска. Лекарят поставя диагноза „Скарлатина“. Според записките и кореспонденцията, запазени до днес, лекарите сега са категорични, че става дума за ревматизъм. Болест, която бива открита през 19 век. Тогава детето се оправя, но пристъпите продължават. Баща му Леополд Моцарт документира четири пристъпа на ревматична температура по време на детските му години.

По време на едно от пътуванията до Италия – от 1769 до 1772 г. , тоест когато е между 13 и 16-годишен се разболява от тиф, а след това и от едра шарка.

Мнозина от изследователите смятат, че когато е на шест години Моцарт е жертва на инфекция, причинена от стрептококова бактерия, която остава в тялото му през целия живот. Това води до появата на кожен еритем и улцеро-некротична ангина, които стават хронични. А ставните симптоми, пристъпите на треска, анемията, мигрената, кожните обриви, отоци и вероятната бъбречна недостатъчност в края на живота му са резултат от стрептококите.

Недостигът на витамин D е причина за слабата имунна система на Волфганг Амадеус Моцарт, прави го още и податлив на сърдечносъдови и бъбречни заболявания. Идеята е представена през 2011 г. от ендокринолога Щефан Пилц от Медицинския университет в Грац, Австрия, и Уилям Грант от Изследователски център Sunarc, Сан Франциско, САЩ, които публикуват статия в списанието „Медицинските проблеми на артистите“.

В основата на тезата им стои фактът, че през 18 век толкова важният за организма витамин D, за разлика от днес, се набавя само по един начин – от слънцето и навън. От четиригодишен Моцарт пребивава повече в затворени пространства – стаи, където твори и репетира, салони, в които изнася концерти, каляски, с които пропътува хиляди километри.

Причина да се допусне, че Моцарт страда от синдрома на Турет, са писмата между него и братовчедката му Мария Анна Текла, написани между 1771-а и 1781-а. Датският невролог и психиатър Расмус Фог представя тази идея в медицинско списание. В основата на тезата му е грубият и на места вулгарен език и обиди, които Моцарт използва в писмата.

Д-р Люсиен Кархаузен не приема подобна хипотеза. „Моцарт не е страдал от синдрома на Турет. Тиковете му са неволни и се случват докато умишлено си играе с думи, звуци и числа“.

>>>Болестите в живота на Бетовен – глухотата, ревматизмът и чернодробната цироза

Множество специалисти и изследователи не приемат за достоверни приписваните му психични заболявания, като клинична депресия, разстройство на личността, дефицит на вниманието и още по-малко пък епилепсия.

Истина е обаче, че геният надхвърля многократно физическите си граници. Работи неуморно, вдъхновено, бързо, емоционално и безкомпромисно. Така се ражда музика, която е вечна и която носи в себе си силата на таланта и изключителния дух на гения.

Смъртта на Моцарт

В първия час на 5 декември 1791 г. великият творец умира. На 35 години. Не успява да довърши своя „Реквием“. Над две века по-късно продължават бурните спорове какви са причините за смъртта на гения и на създаването на множество теории, повечето от които конспиративни и напълно лишени от логика. Случва се, защото по-голямата част от доказателствата са от споделеното от семейството му и приятелите, които правят това години след кончината на Моцарт.

Не е направена и аутопсия на тялото. Къде се намира то е неизвестно.

Разболява се на 20 ноември 1791 г. Снаха му Софи споделя, че има висока температура, често изпада в безсъзнание. Синът му Карл казва, че е подут толкова много, че дори не е в състояние да се обърне в леглото. Повръща.

Изследователи преглеждат архивите със смъртните актове във Виена от месеците около смъртта на Моцарт и за същия период няколко години преди и след това. Правят го, търсейки модел. Установяват няколко често срещани причини за смъртта на над пет хиляди души над 18 години, сред които са оток, туберкулоза, мозъчно-съдова болест. В същото време установяват, че в периода 1791 г. - 1792 г. повече млади мъже умират от оток в сравнение с други години. И това е единствената причина, която показва увеличение. Затова правят заключението, че смъртта е настъпила в следствие на „малка епидемия от някакво инфекциозно заболяване“. Симптомите на Моцарт съответстват на стрептококов фарингит – болки в гърба и обрив, които комбинирани с остро бъбречно заболяване, водят до силно подуване.

През 2004 г. екип от Катедрата по експериментална медицина и патология от Университета „Ла Сапиенца“ в Рим, Италия, публикува свое изследване в списанието ScienceDirect, посветено на причините за смъртта на един от най-великите гении на модерната епоха. „Причините за смъртта му са все още неясни и се обсъждат, защото не разполагаме с никаква документация, приемлива според настоящите научни стандарти“, пишат авторите. Те предполагат, че крайната причина за смъртта е мозъчен кръвоизлив или инсулт, усложнен от бронхопневмония и бъбречна недостатъчност.

Доц. Добрин Паскалев от Медицинския университет във Варна, който е основният автор на книгата „Волфганг Амадеус Моцарт. Патография на детето чудо“, споделя, че е твърде вероятно в края на живота си Моцарт да е сполетян от ревматична треска, от която страда от детските си години. Тогава болестта е непозната, няма и адекватно лечение.

„Според тогавашните схващания поставената диагноза е „Hitziges Friezelfieber“ или треска с обриви“, казва доц. Паскалев, според когото загадката за смъртта на Моцарт остава, няма да бъде и решена, но хипотезите ще продължат да растат „докато съществува човешко любопитство и професионално лекарство предизвикателство.“

Няма как да бъде отмината и широко разпространената и властвала столетия хипотеза, че в дъното на смъртта е Салиери. Мълвата вероятно тръгва от съпругата на Моцарт Констанца. И дори Александър Сергеевич Пушкин я приема за истината и създава трагедията си „Моцарт и Салиери“. Сериозни мотиви не съществуват. Но има аргументи и свидетелства за близостта между Салиери и Моцарт. През 1997 г. специален съд в Милано постановява, че Салиери е невинен.

И на финала още една хипотеза. Тя е на Мишел Лопито-Дорфьой – музиколог и диригент, автор на книгата „Волфганг Амадеус Моцарт, сънуващият със звуци.“ Нейното предположение е, че става дума за неволно и случайно отравяне от страна на самия композитор. Моцарт често пие ликьора на Van Swieten (Ван Свитен) – отвара, която се смята за полезна тогава.

>>>Хапчето на Джеймс Морисън – лек за всички болести през 19-и век

Но очевидно не е, тъй като съдържа живак. След две години изследвания Мишел Лопито-Дофрьой казва, че свидетелствата от онези години показват, че признаците са на отравяне с живак. Ликьорът се произвежда от барон Герхард Ван Свитен, който е близък приятел на Моцарт и се разпространява в цяла Европа като лекарство, което има очистително действие и се бори с паразити и със сифилис.

Ясно със сигурност е, че смъртта на гения се дължи на остро заболяване, което реагира на множество фактори, преумора, инфекция, агресивно и неефективно лечение и самолечение.

Както е ясно и това, че независимо от причините за смъртта, още по-малко колко са болестите, от които е страдал през краткия си живот Моцарт, остава негово музикално наследство, което е безспорен връх. Остава музиката, създадена от него – искряща, силна, изпълнена с радост, утвърждаваща живота, великолепна и разтърсваща.