Хапчето на Джеймс Морисън – лек за всички болести през 19-и век

От 1825г. до 1920г.

През 19-и век лекарите не се славят с богат опит и солидна теоретична подготовка, а обикновените хора нямат добро образование. Това е благодатна среда за самозвани артисти и лекари шарлатани, които по онова време са повече от квалифицираните. Един от тях е британският бизнесмен Джеймс Морисън. Той е известен с безсрамните си лъжи, че може с хапчета на растителна основа да излекува всичко – от едра шарка до дизентерия. За всеобщо учудване хиляди негови съграждани вярват на тези твърдения.

В началото на 20-те години на 19-и век Морисън се разболява и това се оказва повратен момент в живота му. Той се отвращава от лекарите и от предписваните от тях медикаменти и решава, че може да предложи на хората нещо по-добро. Мъжът създава хапче за всичко и успява да заблуди изключително много хора, благодарение на което натрупва голямо състояние.

"Доверете се на Морисън, а не на лекарите"

Няма информация за болестта, от която страда бизнесменът, но по негови думи „в продължение на 35 години той живее в неописуема болка.“ Морисън вярва, че растителните таблетки, които сам приготвя, са успели да го избавят от мъките.

Воден от своя личен опит и от нищо друго, измамникът е убеден, че всяко заболяване или болка се дължат само и единствено на проблем с кръвта. Според него растителните разхлабващи средства помагат на организма да се пречисти от ненужното и укрепват човешкото здраве. Британецът заявява, че „истинските лекари само усложняват нещата.“

Какво представлява лаксативът на Джеймс Морисън?

През 1825 г. Морисън осъществява идеите си, като създава изцяло натурално хапче със състав: алое, ревен, кремотартар (винена киселина) и смирна. Самозванецът твърди, че чрез дефекация (изхождане) лаксативът може да избави човек от всичко – дизентерия, едра шарка, треска, пъпки или бълнуване през нощта.

Вълшебната таблетка е наречена „Универсално хапче“ или „Хапчето на Морисън“. То се предлага в два варианта – с по-слаб и с по-силен ефект и според бизнесмена може да се приема неограничено време. Англичанинът твърди, че 30 таблетки дневно е идеална дозировка (и особено доходоносна за бизнеса му).

В своята книга „Magic, Medicine and Quackery“ („Магия, медицина и шарлатанство“) от 1968 г. английският фолклорист и автор Ерик Мейпъл пише: „Чудото на Морисън е най-великата измама на века.“

За да придаде повече тежест на своето откритие, шарлатанинът твърди, че е създал ново учебно заведение – „British College of Health“. На пръв поглед всичко изглежда законно. Мъжът непрекъснато рекламира институцията, като разпространява листовки с доволни пациенти и уверява гражданите, че има подкрепата на свои колеги, макар тяхната квалификация също да е много спорна.

Рекламата дава страхотен резултат и болните бързо се доверяват на безскрупулния измамник. Той се оказва наистина предприемчив и със силно развит нюх на бизнесмен. Една от рекламите, които създава, е много популярна за времето си и оприличава човешкото тяло с дърво. Тя подтиква клиентите да започнат лечението с лаксатива, без да се налага консултация с лекар. „Когато растение или дърво има нужда от лечение, не лекуваме ли цялото, а не само отделна негова част или система?“, е посланието в рекламния материал.

Разхлабващото лекарство на Джеймс Морисън се предпочита от хората, защото през 19-и век една от най-често извършваните процедури за лечение е кръвопускането. В своя внушителен труд от над 700 страници, наречен „Morisoniana“ и публикуван от измисления от самия него здравен колеж, англичанинът пише: „Ако изтече твърде малко кръв, ефектът ще е нулев. Ако е твърде много, пациентът може да умре.“

Също така, клиентите му лесно се подвеждат от факта, че съставките на „Хапчето на Морисън“ са с растителен произход.

Измамникът заявява: „За да убедя света в безопасността и ефекта от лекарството, съм готов да погълна каквато и да е доза и за какъвто и да било период от време. Много хора вече го направиха и са повече от доволни. Колкото повече хапчета пият, толкова по-добре се чувстват. Могат ли поддръжниците на терапията с кръвопускане да се осмелят да направят същото – да позволят да им източат твърде голямо количество кръв?“

Неодобрението в медицинските среди

Джеймс Морисън е прав, че кръвопускането е абсурдна форма на лечение, но атаките и острата му критика срещу традиционните медицински подходи, както и опитът му да преобрази изцяло здравните грижи, му навличат, при това съвсем основателно, гнева на лекарите.

Томас Уейкли, първият редактор на авторитетното и днес медицинско списание „The Lancet“, опитва да изтъкне научни доводи срещу ефективността на таблетките.

И други лекари се борят с измамата на Джеймс Морисън, но, уви, хората не искат да им повярват. Единственото, което желаят, е бързо да оздравеят.

Истинско чудо или фарс са разхлабващите натурални таблетки на Морисън?

В един от броевете на списание „The Spectator“ от далечната 1832 г. е публикуван разказът на мъж, който твърди, че 12 години съпругата му е страдала от болки в гърдите и нито един лекар не е успял да я спаси от тях. Доволният съпруг разказва: „Безизходицата я накара да започне да пие хапчетата на Морисън. След няколко седмици тя беше напълно здрава.“

По думите на друг пациент таблетките са излекували хернията му. „Опитах какво ли не – бандажи и пристягане, но нищо не даваше резултат. Поръчах си две кутии от лекарството на Морисън, следвах упътването и сега нямам никакви проблеми.“

Препъни камъчето в бизнес плана на Джеймс Морисън

Въпреки силно преувеличените достойнства на природния лек, все пак по пътя към успеха британецът се сблъсква и с някои препятствия – част от пациентите му умират.

Един от тях е 15-годишно момиче, което „умира в нечовешки мъки.“ През 1836 г. агентът по продажби на измамника получава присъда за непредумишлено убийство на 32-годишния капитан Джон Макензи, който преминава 20-дневен курс на лечение заради болки в коленете. Младият мъж е толкова отчаян, че се съгласява върху коленете му да бъдат поставени 14 пиявици. Аутопсията разкрива, че не те обаче са довели до смъртта му, а растителните разхлабващи хапчета на Морисън. Капитанът изпива 72 от тях само ден преди да почине.

Още 12 души умират от предозиране в Йорк, като случаите получават гласност и се разследват една година по-късно.

Бизнесменът се спасява, като принася в жертва своите агенти. Той напуска Англия и заминава за Париж около 1834 г. Дори след бягството му хора продължават да губят живота си.

Появяват се реклами, които осмиват ефекта от измисленото хапче на Морисън. Много често по афишите е изобразен човек, предполагаем пациент на шарлатанина, от чието тяло растат зеленчуци, вместо крайници има клони, а кожата му е покрита с листа. Посланието е, че предозирането с натуралния лаксатив води до въпросните негативни ефекти.

Бизнесът на Джеймс Морисън не умира дори след смъртта му

Лошата слава и многобройните случаи на починали пациенти не спират Морисън, който продължава да ги препоръчва на хората. Той ги съветва да приемат колкото се може повече и припомня, че е много вероятно в самото начало неговото „вълшебно“ хапче да няма очаквания ефект. В своя реклама от 1838 г. британецът пише „Не спирайте да пиете таблетките, дори когато се чувствате зле. Просто увеличете приема.“

Джеймс Морисън умира през 1840 г. на 70-годишна възраст, като няма сведения смъртта му да е причинена от предозиране с неговото собствено лекарство.

Каквато и болест да е повалила бизнесмена, със сигурност си е отишъл от този свят с усмивка на уста. Измамата му носи печалба от 500 000 паунда, което се равнява на повече от 51 милиона паунда днес, или около 71 милиона долара.

Синовете на Морисън наследяват бизнеса му и дори го развиват. Безпомощни пациенти продължават да купуват таблетките десетилетия наред до 1920 г., когато Великобритания забранява продажбите им.