Гизела Пeрл – ангел-спасител с кървави ръце от Аушвиц

От 1944г. до 1988г.

Гизелa Пeрл е родена в Унгария през 1907 г. в семейството на евреи. На 16 години тя завършва гимназията първа по успех, като освен това е единственото момиче и единствената еврейка. Тя пита баща си дали може да отиде в медицинско училище, но той отначало отказва с довода, че не иска дъщеря му да изгуби вярата си и да обърне гръб на юдаизма. Няколко месеца по-късно тя отново се обръща към него, но с молитвеник в ръка, в който се заклева "Кълна се в тази книга, че където и да ме отведе животът, при каквито и да било обстоятелства, винаги ще остана добра и истинска еврейка." Морис Перл променя решението си и дъщеря му отива да учи медицина.

По-късно тя се омъжва за хирург и работи като гинеколог в Сигет. Когато през 1944 г. германската армия нахлува в страната, Гизела и семейството й са изпратени в концентрационни лагери. Както много други семейства, д-р Перл била затворена в гето, преди през март 1944 г. да бъде транспортирана до Аушвиц. След девет мъчителни дни, натъпкани в конски вагони, без почти никаква храна и вода, Гизела Перл пристига пред вратите на Аушвиц. За много от затворниците те са лобното им място; семействата се разделяли в две редици: дясната била изпращана на принудителен труд (около 3 000 човека), а хората в лявата веднага били обречени на смърт в газовите камери (между 7 и 9 000 човека).  

Гизела е оставена жива, защото е лекар. Една от задачите и като такъв била да убеждава затворниците да дават кръв.

Затворнички, годни за принудителен труд в Аушвиц

"Лекарите от болницата биваха изпращани [за тази цел]. Гледката, която ни посрещаше, щом влезем в Блок VII, никога не може да се забрави. От килиите покрай стените ни гледаха около 600 уплашени, треперещи млади жени с тиха молба в очите. Другите сто лежаха на земята бледи, припаднали, кървящи. Пулсът им бе почти неуловим, дишането слабо, а около телата им течаха дълбоки реки кръв. Големи силни мъже от SS вървяха от една на друга и забиваха огромни игли във вените им и ограбваха от недохранените им, изтощени тела дори последната капка кръв. Германската армия се нуждаеше от кръвна плазма! Морските свинчета в Аушвиц бяха хората, които предоставяха тази плазма. Rassenschande или заразяването с "нисша еврейска кръв" бе забравено. Бяхме прекалено нисши, за да живеем, но, не достатъчно нисши, за да поддържаме германската армия жива с кръвта си. Освен това никой нямаше да разбере. Донорите на кръв заедно с другите затворници в Аушвиц нямаше да доживеят, за да разкажат историята си. До края на войната тучна пшеница щеше да израсте от праха им, а сапунът, направен от телата им, щеше да се използва за прането на връщащите се германски герои."

По-късно Гизела предоставя информация за дейността на д-р Йозеф Менгеле в Аушвиц. Надин Брозан разказва:

"Като една от петте лекари и 4 сестри, избрани от д-р Менгеле да оперират в болничното отделение, в което нямаше никакви легла, превръзки, лекарства или инструменти, тя се грижи за всяка болест, причинена от изтезанията, глада, мръсотията, въшките и плъховете, за всеки със счупени кости или пукната от побой глава. Тя извършва операции без упойка на жени, чиито гърди били разкъсани от камшиците и се инфектирали."

Самата Гизела признава:

"Успокоявах пациентите с гласа си, разказвах им красиви истории и, че един ден отново ще празнуваме рождените си дни, че отново ще пеем. Не знаех кога се пада Рош хашана (еврейската Нова година – бел. ред.), но усетих, че наближава, когато времето застудя. Затова им организирах празник с хляб, маргарин и мръсни парченца наденица, които получавахме за храна. Казах 'днес е Нова година, утре започва една по-добра година.'"

Бременни жени в Аушвиц

"Д-р Менгеле ми каза, че е мое задължение да му съобщавам за всяка бременна жена. Той обещаваше, че те ще отидат в друг лагер, за да се хранят по-добре и дори да кърмят. Някои жени започнаха да се обръщат направо към него с думите 'бременна съм'. Научих, че всички те биват откарвани в изследователския блок, за да бъдат използвани като опитни свинчета,  а след това в крематориумите загиваха два живота. Реших, че никога повече няма да има бременна жена в Аушвиц… Никой никога няма да разбере какво означаваше за мен да убивам тези бебета, но ако не го бях направила, и майката, и детето щяха да загинат."

Ан С. Рийми предполага, че Гизела Перл е взела противоречиво решение как да се справи с експериментите на д-р Менгеле:

"След изненадващото разкритие на д-р Перл каква е съдбата на бременните жени, открити от д-р Менгеле, тя започва да извършва интервенции, които преди войната не вярвала, че е способна да прави – аборти. Въпреки професионалните си и религиозни убеждения като лекар и ревностна еврейка, д-р Перл започва да извършва аборти на мръсния под и легла в бараките в Аушвиц, използвайки само мръсните си ръце. Без никакви хирургически инструменти или анестезия и често върху провисналите и мръсни легла в женските бараки, д-р Перл прекъсвала живота на зародишите в утробата на майките им (приблизително около 3 000) с надеждата, че майката ще оцелее и по-късно може би ще може да износи други деца. В някои случаи бременността била прекалено напреднала, за да се извърши аборт. Тогава д-р Перл разкъсвала амниотичния сак и ръчно разширявала маточната шийка, за да предизвика раждане. В тези случаи преждевременно роденото дете (недостатъчно развито) умирало почти веднага. Без заплахата бременността им да бъде разкрита, жените можели да продължат да работят без прекъсване, което им спечелвало временно отсрочване на смъртната присъда."

По-късно Гризела пише книга за живота в концентрационния лагер – "Аз бях лекар в Аушвиц" (1948 г.). В нея тя споделя:

"Една от основните нацистки цели бе да ни деморализира, унижи и съсипе, не само физически, но и психически. Те направиха всичко по силите им да ни тласнат към бездънните дълбини на деградацията. Шпионите им бяха постоянно сред нас, за да ги държат информирани за всяка наша мисъл, чувство и реакция и никой никога не знаеше кой е техен агент. В Аушвиц имаше само един закон – законът на джунглата – законът за оцеляването. Жените, които в предишните си животи са били наследници на достойни човешки същества, сега крадяха, шпионираха, биеха другите и ако се налага – ги убиваха, за да спасят своя мизерен живот. Краденето се превърна в изкуство, добродетел, нещо, с което да се гордееш."

По-късно д-р Перл е прехвърлена в Берген-Белзен. Лагерът е освободен на 15 април 1945 г. от британската армия. След като напуска Белзен, тя научава, че мъжът й е пребит до смърт малко преди освобождаването на лагера, а синът й в юношеска възраст е умрял в газовата камера. Родителите й също намират смъртта си в концентрационните лагери. Гизела се опитва да се отрови и е изпратена да се възстанови в метох във Франция. През 1947 г. тя се мести в Ню Йорк и при пристигането си е подложена на разпит по подозрение, че помага на членоветве на SS, които са управлявали лагерите. Американските власти имали съмнения, че е помагала на д-р Менгеле при ужасяващите му експерименти.

Гизела Перл като акушерка в Ню Йорк

Гизеля Перл по-късно е освободена, защото много оцелели затворници дават показания в нейна полза. Един от тях казва:

"Д-р Гизела помагаше на д-р Менгеле през деня. Но нощем, д-р Перл идваше в бараката и мажеше с подобен на лепило мехлем всяка язва, за да се справи с ужасяващия обрив. Д-р Перл идваше периодично в барака № 10, както и в другите бараки, за да нанася мехлема. Обривът се изчистваше за няколко седмици; но често се връщаше след няколко дни. В Аушвиц жените вярваха, че супата, която получават, съдържа лекарство, което е причината за ужасяващия обрив. Без медицинските познания на д-р Перл и решимостта й да рискува живота си, за да ни помогне, не зная какво щеше да се случи с мен и много други жени."

Въпреки оневиняването й са направени няколко опита за депортирането на Гизела. Благодарение на политика Сол Блум тя получава разрешение да остане. Тя се сприятелява с Елинор Рузвелт, която успява да я убеди да започне отново да практикува. Гизела започва работа в болницата Маунт Синай. През следващите няколко години тя изражда над 3 000 бебета. Пред вратата на родилната зала тя винаги отправяла една и съща молитва към Бог: "Господи, дължиш ми един живот – едно живо бебе".

През 1979 г. Гизела Перл, която успява да се събере с дъщеря си, заминават за Херцелия, Израел. Това е опит за изпълнение на друг обет, който е дала през 1944 г. "След четири дни в конските вагони, които ни откараха в Аушвиц, внезапно нацистите отвориха вратата и затворници в униформи на раета ни измъкнаха навън. Баща ми и съпругът ми ме прегърнаха. Мъжът ми каза 'Ще се срещнем някой ден в Йерусалим.'"

Гизела Перл умира на 81 г. през 1988 г. Тя остава в историята като "ангелът на Аушвиц".

по статията работи: Величка Мартинова