Ирма Грезе – садистичният звяр от Аушвиц-Биркенау

От 1939г. до 1945г.

Шуцщафел (Schutzstaffel), което на немски означава охранителен отряд, организация по-известна като SS, е създадена през 1925 година като корпус за охрана на висшите кадри на нацистката партия. Неин ръководител от 1929 до 1945 година е Хайнрих Химлер, който я превръща в най-зловещата и жестока институция в Хитлерова Германия. Членовете на SS са строго подбирани по идеологически и расов принцип. Те са безрезервно верни на фюрера и всецяло отдадени на националсоциалистическата идеология. Физическата и психологическата подготовка на есесовците е специално насочена към управлението на концлагерите и осъществяване на плана "Окончателното решение на еврейския въпрос".

Злините, извършени от офицерите от SS в нацистките лагери на смъртта, са изключително добре документирани. Хора като Йозеф Фогел, Готфрид Вийзе и Херман Вагнер, обикновени германски мъже, които работят като бояджии и сладкари, преди да се присъединят към нацистката партия и редиците на SS, биват обучени на поквара, садизъм и жестокост. Онова, което може би не знаете, е, че офицерите от SS от женски пол често са много по-жестоки от мъжете. В тази категория влиза и Ирма Грезе, която определено може да се нарече един от най-жестоките нацисти, защитаващи със сърце и душа политиката на Хитлер. Само на 20 години тя е най-страховитият служител в Биркенау.

Тежко детство и увлечение по нацистките идеи

Тя е руса, синеока и определено олицетворява идеала на Хитлер за представител на арийската раса. Гизела Перл (Gisella Perl), еврейка, гинеколог и затворничка в Аушвиц, казва за Ирма: „Тя е една от най-красивите жени, които някога съм виждала. Тялото й е перфектно във всяка линия, лицето й е ясно и ангелско, а сините й очи… най-невинните очи, които някой може да си представи. Въпреки това Ирма Грезе е най-поквареният, жесток и лукав човек, на когото съм попадала.“

Грезе е родена през 1923 г. в Мекленбург, Северна Германия. Родителите й Алфред Алберт Грезе и Берта Велхелмине Винтер-Грезе са земеделци с 5 деца. Майка й се самоубива през 1936 г. и децата са отгледани от баща си, отдаден християнин, който често използва физическо насилие, за да ги дисциплинира. Ирма и други германски деца се запознават с нацизма още в училище благодарение на Закона за извънредните правомощия, приет на 23 март 1933 г., чрез който нацистката доктрина започва да се преподава на децата още в първи клас.

Ирма е много впечатлена от нацистката кауза, въпреки че баща й забранява на всички свои деца да се присъединяват към подобни организации. На 14-годишна възраст тя напуска дома си и по свое желание влиза в Лигата на германските момичета. Мечтата на Ирма е да стане медицинска сестра и през 1939 г. се присъединява към болницата на SS Хохенлихен, където неин учител е ортопедът и хирург Карл Гебхард, който извършва немислими медицински експерименти върху затворници. След като се проваля в кариерата си на медсестра, тя е назначена като машинист до 18-та си година.

Щом навършва пълнолетие, тя бързо се присъединява към SS като охранител в женските и детски центрове за задържани. На всички над 2 000 жени, които се присъединяват към звеното, е обещана добре платена работа с бонуси, като квартира и храна. След като преминава тежък физически тест и медицински преглед, Ирма е изпратена на обучение в Равенсбрюк, където редовно бие затворниците без особена причина. В този момент тя започва да опознава сексуалността си и се впуска в разврат с офицерите от лагера.

Жестокостите на Ирма Грезе в концетрационните лагери

През 1943 г. Грезе получава заповед да се премести в Аушвиц-Биркенау, където обикновено крачи в тежки ботуши, с пистолет и камшик, изплетен от метална жица и целофан. Следващата година тя е повишена и става втората по ранг жена офицер от SS и вече отговаря за лагер с 30 000 жени. Ирма се сдобива с две големи кучета, обучени да убиват, и с дни ги държи гладни, за да ги насъсква срещу затворниците по-лесно. Тя бие жените за това, че са с по-хубави форми от нея и присъства на операциите, наложени от инфектирането на раните от камшика – Грезе изпитва удоволствие да слуша писъците и плача на жените, които трябва да издържат на интервенцията без упойка.

Очевидци твърдят, че ако жените не пищят достатъчно силно, тя започва да ги рита с ботушите си. Според някои твърдения „хиената на Аушвиц“ изпитва садистична възбуда да гледа жертвите си как страдат.

Когато Ирма надзирава маршируващите към работното си място затворници, ако някой изостава, тя изпраща кучетата си и с възхита наблюдава как те го разкъсват.

Според сведенията на нейни колеги и оцелели от лагера, Грезе има неутолим сексуален апетит. Освен с офицерите от SS, тя има афери с чудовището д-р Йозеф Менгеле и Йозеф Крамер – коменданта на Биркенау. Това я поставя в особено изгодната позиция да избира затворниците, които да бъдат подлагани на експериментите на Менгеле, както и онези, които се изпращат в газовите камери. Д-р Менгеле открива, че Грезе има сексуална връзка с две затворнички и прекратява връзката им. Когато на Ирма й омръзват „игричките“ със затворниците, тя ги пребива и изпраща на смърт. А ако някой затворник й откаже секс, независимо мъж или жена, тя веднага го праща в газовите камери или го подлага на нечувани мъчения.

Когато през 1945 г. руснаците обграждат Аушвиц, тя е прехвърлена в Равенсбрюк, а по-късно в Берген-Белзен, лагера, в който умират Ане Франк и сестра й няколко месеца по-късно. Това само разпалва жестокостта на Ирма. Тя принуждава жените да стоят навън в студа и дъжда по 6 часа и ако някоя затворничка си позволи да се наведе или седне, Грезе я бие до смърт. Именно тук си спечелва прозвището Звярът от Белзен.

>>> Нацисткият медик, наречен Добрият човек от Аушвиц

Арест и смъртна присъда

Британските войски освобождават лагера през април 1945 г. и се опитват да арестуват Ирма. Тя измъква сребърния си пистолет и се опитва да застреля бригадния генерал Боб Даниел в гърба. Преди да успее да дръпне спусъка, Даниел се обръща и тя побягва.

След ареста Грезе е запитана защо е участвала в жестокостите и отговорът е: „Беше наш дълг да унищожим антисоциалните елементи, за да гарантираме бъдещето на Германия.“

Британците приемат това за самопризнание и Ирма е изправена пред съда за своите деяния. Тя остава твърда и непреклонна по време на процеса и настоява, че е изпълнила дълга си.

На 13 декември 1945 г. „хиената от Аушвиц“ е екзекутирана на бесилото само на 22-годишна възраст – най-младият нацистки престъпник, осъден на смърт. Ирма Грезе се отправя към ешафода с широка усмивка на лице.