Големите наводнения в България през 20 век

От 1901г. до 1999г.

В дъждовните дни в медиите може да се видят десетки снимки на залети улици, стълбища, площадки и т.н. Днес ние ще ви разкажем за няколко знакови случая на наводнения, причинили огромни поражения в различни части от страната през миналия век.

Пловдив - 1929 г.

Първото бедствие, сполетяло голям български град, за което ще говорим, е преливането на река Марица в Пловдив. През 1929 година в една пролетна утрин жителите на крайречните квартали на втория по големина град в страната осъмват, залети от стихията. Много от къщите, намиращи се в близост до водния път, са потопени, като на повърхността остават видими само горните етажи или дори само покривите. За щастие пловдивчани чуват как стихията приижда и имат време да се качат в по-високите части на домовете си. В резултат на опустошението, причинено от водата, много от сградите в Града на седемте тепета са временно изоставени или напълно разрушени. В помощ на бедстващите са мобилизирани всички военни в региона.

Видин - 1942 г.

Следващото страховито прииждане на река, което ще споменем, се случва в град Видин по време на Втората световна война. През март 1942 водните протоци около остров Богдан замръзват, което води до рязко повишаване на нивото на река Дунав. За щастие наближаващата опасност е забелязана от местните власти, които успяват да предупредят населението посредством камбанен звън. Въпреки това няколко хиляди къщи са наводнени, около петстотин са разрушени, а 13 души изчезват в ледените дълбини на бушуващото бедствие. В борбата със стихията участва както малкият военен гарнизон на града, така и цял взвод доброволци и учениците от Мъжката гимназия. След няколко дни ледените диги са разбити и реката се връща в коритото си.

Търговище - 1906 г.

През 1906 поредното наводнение връхлита град Търговище. Жителите на предбалканското селище и околията му са свикнали с пролетните повишения на река Врана. Никой обаче не бил подготвен за огромните мащаби на покачване, за които местните и до днес знаят от разказите на техните родители, баби и дядовци. След пороен дъжд водата прелива от речното корито и отнася посевите от над пет хиляди декара ниви. Градската канализация избива, а повечето сгради в центъра на Търговище са под вода. Отрязан е още участък от релсите по маршрута София - Варна, както и части от няколко десетки пътища. Стихията блокира града за седмици.

>>> Чарлз Хетфийлд - дъждотворецът, предизвикал наводнение в Сан Диего

София - 1924 г.

През 1924 година София е залята от надигнали се подпочвени води след проливен дъжд. На места дълбочината стига четири метра! Бедствието унищожава складове, фабрики и жилищни сгради. Течението на река Искър изкоренява дървета, които после са захвърлени от центробежната сила върху софийските постройки. Загиват над 200 човека, а хиляди са ранени. Унищожени са десетки мостове в областта, в помощ на населението е обявено военно положение. Това се счита за най-разрушителното наводнение в новата история на столицата.

Враца и с. Згориград - 1966 г.

Едно от най-опустошителните наводнения в района на Враца се случва през 1966 г., точно на 1 май по време на традиционната тържествена манифестация. Преди тази дата четири поредни дни обилни дъждове се изсипват над града и околностите. Половин час преди 12 ч. на обяд хората, които все още са на централния площад "Христо Ботев" във Враца, чуват страхотен грохот, идващ от планината и от преминаващата през града река Лева. Изведнъж те са връхлетени от 3-метрова вълна, която носи със себе си трупове, дървета и всичко, което е срещнала по пътя си.

Впоследствие се оказва, че в резултат от поройните валежи стената на хвостохранилището на оловно-цинковата фабрика "Мир" и рудник "Седмочисленици" се е скъсала. Водата залива първо близкото с. Згориград заедно с половин милион тона метали, камъни, дървета. След това вълната преминава през проход Вратцата и достига до градския площад.

Войници се включват в разчистването и ваденето на трупове. Официално са обявени 107 жертви на наводнението, но според хората цифрата е много по-голяма и надхвърля 500 загинали и 2000 ранени. Дни след трагедията продължават да излизат телата на жертви на природното бедствие на 40 км надолу по поречието на Лева. Унищожени са над 150 къщи, държавата предоставя 20 милиона лева, за да бъдат построени жилища за пострадалите.

Години наред имало сигнали, че хвостохранилището може да създаде проблем, по стените му личали пукнатини и било смятано за опасно, но никакви мерки не били взети. Известно е, че година по-късно след трагедията има осъдени директори и инженери от фабриката и рудника, които получават ефективни присъди между 5 и 10 г.

Габрово - 1991 г.

На 6 юли 1991 г. река Янтра прелива и нанася сериозни поражения върху къщи, мостове и друга инфраструктура в Габрово. Причината са обилните валежи, които тогава специалистите изчисляват на 120 л/кв. м, и непочистените речни корита. За щастие бедствието се случва около обяд, което позволява на населението да се спаси от наводнението.

Близо 90 на сто от обществените сгради, домовете, предприятията и търговските обекти в града търпят сериозни щети от наводнението. Сумата, на която са изчислени пораженията, възлиза на близо 20 милиона долара.

Страхът от наводнения все още остава. И в наши дни сме свидетели какви поражения могат да предизвикат природните бедствия и наводненията в частност. Макар че сме по-развити технологично и се предполага, че имаме знанията и възможностите да предотвратяваме или поне да намаляваме последиците от някои удари на природата, явно не сме научили съвсем уроците си. Този извод се налага в случаи, когато наводнения се причиняват от непочистени корита на реки, изпуснати язовири и неподдържани съоръжения.