Големите наводнения в България през 20-ти век

Наскоро София бе потопена в придошли подпочвени води. Прекъснати са огромни части от линията на метрото. В медиите може да се видят десетки снимки на залети улици, стълбища, площадки и т.н. Днес ние ще ви разкажем за няколко случая на наводнения, причинили огромни поражения в различни части от страната през миналия век.

Първото бедствие, сполетяло голям български град, за което ще говорим, е преливането на река Марица в Пловдив. През 1929 година в една пролетна утрин жителите на крайречните квартали на втория по големина град в страната осъмват залети от стихията. Много от къщите, намиращи се в близост до водния път, са потопени, като на повърхността остават видими само горните етажи или дори само покривите. За щастие, пловдивчаните чуват как стихията приижда и имат време да се качат в по-високите части на домовете си. В резултат на опустошението, причинено от водата, много от сградите в Града на седемте тепета са временно изоставени или напълно опустошени. В помощ на бедстващите са мобилизирани всички военни в региона.

Следващото страховито прииждане на река, което ще споменем, се случва в град Видин по време на Втората световна война. През март 1942 водите в протоците около остров Богдан замръзват, което води до рязко повишаване на нивото на река Дунав. За щастие, наближаващата опасност е забелязана от местните власти, които успяват да предупредят населението посредством камбанен звън. Въпреки това няколко хиляди къщи са наводнени, около петстотин са разрушени, а 13 души изчезват в ледените дълбини на бушуващото бедствие. В борбата със стихията участва както малкият военен гарнизон на града, така и цял взвод доброволци, както и учениците от Мъжката гимназия. След няколко дни ледените диги са разбити и реката се връща в коритото си.

През 1906 поредното наводнение връхлита град Търговище. Жителите на предбалканското селище и околията му са свикнали с пролетните повишения на река Врана. Никой обаче не бил подготвен за огромните мащаби на покачване, за които местните и до днес си спомнят от разказите на техните родители, баби и дядовци. След пороен дъжд водата прелива от речното корито и отнася посевите от над пет хиляди декара ниви. Градската канализация избива, а повечето сгради в центъра на Търговище са под вода. Отрязан е още участък от релсите по маршрута София - Варна, както и части от няколко десетки пътища. Стихията блокира града за седмици.

Последната стихия, за която ще разкажем в статията, засяга самата столица. През 1924 година София е залята от надигнали се подпочвени води след проливен дъжд. На места дълбочината стига четири метра! Бедствието унищожава складове, фабрики и жилищни сгради. Течението на река Искър изкоренява дървета, които после са захвърлени от центробежната сила върху софийските постройки. Загиват над 200 човека, а хиляди са ранени. Унищожени са десетки мостове в областта, в помощ населението е обявено военно положение. Това се счита за най-разрушителното наводнение в новата история на столицата.

За щастие, в наши дни изградената система от язовири и отводнителни съоръжения предпазва населените места от стихии от такъв характер. С напредването на технологиите градовете стават по-сигурни, а наводненията днес са по-скоро неудобство, отколкото истински природни катастрофи. Все пак ви съветваме да сте бдителни и да следите промените в нивото на водата. Неслучайно народът е казал, че „с природата шега не бива“…

По статията работи: Георги Динев