Чарлз Хетфийлд - „дъждотворецът“, предизвикал наводнение в Сан Диего

От 1904г. до 1916г.

Странни словосъчетания като „дъждотворец“ и „призоваващ облаците“ звучат по-скоро като шамански титли от най-дълбока древност. И наистина званията, които Чарлз Хетфийлд си присвоява, са заимствани от културата на индианците от безводните степи на Южните щати. Тези гръмки названия имат за цел да разсеят всички съмнения относно професията на гореспоменатия мъж - Хетфийлд твърди, че може да докарва дъжд до сухите точки на САЩ чрез комбинация от химия и физика.

Специализирането на Хетфийлд в призоваването на дъжд и каква смес използва

Чарлз Хетфийлд е роден през 1875-та година в щата Канзас. Той няма специализирано образование и в началото на трудовия си път се занимава с продажба на шевни машини. Макар да не е професионален химик или физик, находчивият мъж прави множество експерименти с химикали и вещества. Именно по време на своите любителски опити той успява да създаде комбинация от препарати, която може да „призовава облаци“.

Химическата смес, използвана от Чарлз Хетфийлд, се състои от 23 съставки, между които динамит, нитроглицерин и др. Псевдоученият пази в тайна точните вещества и пропорции на откритието си. Това, което представя на света, е ефектът от изхвърлянето на продукта му в атмосферата. След няколко дни в областта се събират облаци и скоро сухата земя бива напоена от придошлите дъждове.

В самото начало на 20-ти век експериментаторът започва да предлага услугите си на фермери, чиято реколта страда от настъпилото безводие. Първите регистрирани печалби, които той прави, са на стойност 50 долара на „призоваване“. Някъде около 1904-та година Хетфийлд оставя основния си бизнес и официално приема титлата „дъждотворец“.

Тъй като методът на находчивия мъж дава резултат, съвсем скоро той се прочува из целия регион. Само за няколко години от услугите му започват да се възползват не отделни ферми, а цели земеделски общини и селища. Тарифата за „викането на облаци“ също нараства и услугата струва не 50, а 2 000 долара на инч паднал дъжд.

Учените и до днес спорят дали веществата, използвани от Хетфийлд, са способни да предизвикат изкуствени валежи. От една страна физиците познават няколко метода за създаване на дъждоносни облаци. Терминът за подобни умишлени климатични промени е „засяване на облаци“ и се е използвал от Великите сили през 20-ти век. Откритието обаче е направено доста по-късно и за „засяването“ се използват единствено бойни самолети или огромни пръскачки, които в началото на 20-ти век все още не се произвеждат.

От друга страна Хетфийлд използва кули за разпръскване на своите химикали, които определено нямат капацитета да достигнат горните слоеве на вътрешната атмосфера. Освен това някои от сътрудниците на псевдоучения признават, че „дъждотворецът“ постоянно следи прогнозата за времето и отива само по местата, където вече се очертава да вали.

Призоваването на дъжд в Сан Диего и последвалото наводнение

Съвременниците на Чарлз Хетфийлд обаче приемат неговите умения за легитимни. Стига се дотам, че управата на град Сан Диего отправя официална молба към „дъждотвореца“ да дойде в техния район и да накара дъжда да напълни пресъхналите резервоари на жилищните сгради. Крайните мерки, взети от градската управа, са породени от катастрофалната суша, настъпила в региона през 1915-та година.

Находчивият мъж се отзовава на повикването, но заявява, че процедурата ще струва не по-малко от 10 000 долара, тъй като подобен мащабен проект ще изчерпи значително неговите химически запаси. Управата на града се съгласява, тъй като по това време дори обществените водни резерви са на изчерпване.

Чарлз Хетфийлд издига няколко кули в различни части на Сан Диего и започва разпръскването на образуващите облаци вещества. Първоначално нищо не се случва, но псевдоученият моли жителите на града да изчакат 2 седмици. За да заглуши недоволството на тълпите, той използва една от най-убедителните си тактики. „Дъждотворецът“ обявява, че ако в Сан Диего не завали съвсем скоро, ще се откаже от предложеното му заплащане.

Тъй като експериментът на Хетфийлд стартира през декември, дъждовете идват чак в началото на януари 1916 г. Още щом първите капки падат върху сухата земя, жителите на града започват да пишат благодарствени писма до „дъждотвореца“. Скоро обаче валежите се превръщат в проблем, тъй като не спират със седмици. Скоро не само резервоарите, но и мазетата на къщите започват да се пълнят с вода. Хората постепенно забравят за благодарността си и я заменят с агресия.

>>> Големите наводнения в България през 20 век

Съвсем скоро жителите на града, както и самата управа, погват Хетфийлд, който напуска Сан Диего без възнаграждението си, тъй като се опасява да не бъде линчуван от тълпата. Властите остават разочаровани, че виновникът за наводненията се е изплъзнал от ръцете им и затова се постарават да съсипят завинаги реномето на псевдоучения. След инцидента експериментите на „дъждотвореца“ са обявени за опасни и неконтролируеми и хората спират да търсят услугите на създателя на дъжд.

Чарлз Хетфийлд изоставя кариерата си на авангарден учен и отново се захваща с търговия. Академиците и до днес не са сигурни дали бедствието, застигнало Сан Диего през 1916-та година, е дело на мъжа от Канзас или е чисто съвпадение. И в двата случая обаче може да се извади простичката поука, че с природата жега не бива.