Готфрид Кнох: докторът, мумифицирал стотици тела чрез своята уникална технология

Германският медик Готфрид Кнох бил роден през 1813 година. През първата половина на 19-ти век немският специалист се сдобил с огромна популярност, създавайки уникална балсамираща формула, която съхранявала телата на починалите без органите им да бъдат изваждани, както е в древната египетска практика. Интересното е, че рецептата за приготвянето на въпросния химически препарат останал загадка и така и не станало ясно какво точно може да бъде открито в него. Историята разказва, че Готфрид успял да мумифицира стотици тела на починали, включително… и своето.  

До 1840-та Кнох, когато бил студент по медицина в университета във Фрайбург, той работил в университетската болница. Малко по-късно, докторът решил да се премести да живее във Венецуела и, подобно на много други германски емигранти, се установил трайно в Ла Гуайра. Веднага след това образованият мъж стартирал медицинската си практика, а по-късно от Германия пристигнали жена му и дъщеря му, които започнали да му помагат съответно в ролята на медицинска сестра и на асистент.

Гражданите на Ла Гуайра го харесвали заради смелостта и великодушието му. Нещо повече, той се борил с всички налични средства срещу опустошителните последици от епидемиите от холера, които върлували по същото време в региона. Германецът редовно се грижил абсолютно безплатно за най-бедните пациенти. В свободното си време, което, така или иначе било лукс, Кнох обожавал да язди и често предприемал планински преходи. Той бил любител на природата и тази му голяма любов го накарала да закупи земя и да си направи ферма. Имението му разполагало с живописна гледка, а входът на къщата му бил създаден от прочутия архитект Андрес Ногаард. По време на Федералната война във Венецуела (1859–1863) немският медик оказал сериозна помощ във възстановяването на старата болница "Сан Хуан де Диос", където именно били лекувани ранените и пренасяни починалите. Горе-долу по същото време се появил и интересът му към процеса по разлагането на тялото и последствията от това.

Така, когато на бойното поле оставали непотърсени от близките починали, той взимал телата им и на мулета ги отнасял в имението си, където разполагал със собствена лаборатория. Те му били необходими, за да тества изобретението си – специална субстанция за балсамиране, която медикът инжектирал във вените на мъртвите. Странно или не, течността успявала да съхрани тленните им останки, без да се налага отстраняване на органите. Tъй като била заобиколена от достатъчно мистерия, тази необичайна практика на Кнох много скоро довела до разпространяването на интересни слухове по негов адрес. Най-популярният от тях бил, че германецът мумифицирал тялото на известния венецуелски журналист Томас Ландър, по молба на семейството му. Смята се, че след като всичко било готово, тялото на общественика било облечено в елегантни дрехи и сложнено до бюрото му. Тази странна случка обаче не свършила така. Говори се, че "мумията" останала на мястото си в продължение на години, докато президентът Антонио Бланко не я изгорил. Все пак, разказаното по-горе вероятно е измислица, тъй като фактите показват, че Ландър починал през 1845-та, доста преди Кнош да разработи своята формула.

След като прекарал последната година от живота си в имението си, заедно със сестра си, дъщеря си, зет си и жена си, той и семейството му се прибирали в Германия. Твърди се, че на смъртния си одър специалистът помогнал на медицинска сестра (предполага се, че същата била братовчедка му) да приготви точната доза от формулата за мумифициране на собственото си…тяло.

Все пак, Кнох бил упорит и никога не разкрил тайната на своя продукт за балсамиране. Предполага се, че в състава на субстанцията присъствал алуминиев хлорид, но никой не успял да създаде реплика на откритието на експерта. Тялото му било положено в частния мавзолей в хасиендата му и останало там до 1929-та, когато екип от изследователи го изнесли. Говори се, че пред вратата на мавзолея стояли мумифицирани кучета.