Грешката на Роберт Кох
От 1890г.
Учените, занимаващи се с научни изследвания, не следва сляпо да се доверяват на никого, включително и на признатите авторитети, защото може да се допуснат грешки, които да струват скъпо. Такъв е примерът с историята на лекарството туберкулин, за което немският учен Роберт Кох получава Нобелова награда.
Периодът между разработването на медикамента и въвеждането му в масовото производство отнема немалко време. В съвремието за въвеждането на пазара на нов лекарствен препарат са нужни поне 10 години, за да може той да се тества и да се изследват добре евентуалните му странични ефекти. Сега при производството на нов медикамент учените не бързат да съкратят този период, тъй като залогът е безценен – той е животът на много хора. В историята има много примери за това как определени лекарства, които не са преминали всички тестове, впоследствие се оказват вредни.
За съжаление при туберкулина такова тестване не е направено - дори експертите не са застраховани от подобни грешки.
Роберт Кох е микробиологът, открил много патогенни агенти, причиняващи опасни заболявания. По този начин той разпространява схващането относно микробиологичния характер на много болести. Истинският триумф за този учен е откриването на Mycobacterium tuberculosis, по-късно бактериите стават известни като "бацили на Кох".
Това става през 1882 г. в резултат на упоритата работа на Кох, която продължава около две години. През 19 век туберкулозата е сред основните причини за високата смъртност сред европейското население (от нея умира 1 на всеки 10 европейци). С откритието на Кох се заражда голяма надежда, че болестта най-накрая може да бъде победена.
Самият учен не се ограничава до ролята на наблюдател и активно участва в търсенето на средства за защита срещу заболяването. Той, за разлика от свои колеги, не залага на разработката на неорганични лекарства, а се стреми да създаде серум, съдържащ вещество, способно да се справи с болестотворния агент на биологично ниво. След успешния опит на Луи Пастьор техниката за направата на подобни серуми става доста популярна. Почти всички микробиолози се стремят да изолират подходящи антисеруми. За да бъде ефективен един серум, било достатъчно да съдържа съответните антитела, получени от заразени болни животни или хора.
Откриването и употребата на туберкулина
От 1885 г. Кох започва да провежда експерименти, за да получи ефективен серум срещу туберкулозата. Тези проучвания продължават около пет години. Накрая през 1890 г. ученият показва полученото вещество на група лекари, което по негово мнение, може да се справи с туберкулозата - това е течността, наречена туберкулин на Кох. За да го състави, ученият загрява патогенни туберкулозни колонии и ги хомогенизира.
Получената течност се използва за опити с животни. За съжаление Кох няма представа какви компоненти се съдържат в туберкулина. По този въпрос дори съвременните изследователи са в неведение. Доказано е със сигурност, че по-голямата част от веществото е съставено от органична материя във вид на протеини от групата на албумините и неорганични фосфати. Въпреки това, по-късно е установено, че течността съдържа не само "части" от бактерии, но и остатъчна хранителна среда, в която бактериите са отгледани.
Роберт Кох инжектира веществото с недоизяснен състав в опитни животни, заразени с туберкулоза. Постига положителен резултат – плъховете и зайците се възстановяват, макар и трудно. Въпреки това, при доста от тях се констатират силно изразени алергични реакции. Смъртността сред изследваните групи е висока (около 20%). Въпреки това, ученият не спира - той продължава да експериментира и в крайна сметка стига до заключението, че туберкулинът е успешен медикамент.
След като Koх публикува резултатите от работата си, лекарите веднага започват да прилагат лекарството. Първите опити за лечение на хора с туберкулин довели до чудовищни последици – медикаментът предизвиква тежки отравяния сред пациентите. Но лекарите, вярващи на всяка дума на Кох, продължават да го предписват на пациенти, напълно игнорирайки техните жалби. Въпреки това, няколко месеца след явлението "туберкулинова мода", станало ясно, че това лекарство е токсично и не може да се използва. По-късно това е потвърдено от много независими проучвания.
Вследствие на събитията, описани по-горе, научната общност се разделя на два лагера - някои продължават да вярват, че Кох е прав в своите заключения, а токсемията се проявява при малък брой хора. Настроенията сред хората, запознати с провеждащите се научни дискусии, започват да стават все по-негативни, а напрежението срещу лекарите, предписващи туберкулин, ескалира. Дори самият Кох започва да получава директни заплахи. За разрешаване на конфликта учените вземат решение да се обърнат към други авторитетни учени като "бащата" на патоанатомията Рудолф Вирхов.
Вирхов "тръгва" в обратната посока - той изследва промените, които настъпват при експерименталните животни, третирани с туберкулин. Резултатите му са показатели - този медикамент е изключително токсичен и не може да се използва.
Кох признава грешката си в своите констатации относно действието на туберкулина и дори се извинява на всички подведени пациенти. Историята на употребата на туберкулина като медикамент свършва до тук, но употребата на самото лекарство продължава.
Диагностициращата "проба на Манту"
През 1890 година Кох инжектира подкожно туберкулин на две групи животни – здрави и болни. При тях се получават интересни белези, които ученият нарекъл "бутони". При заразените животни белегът изглеждал по един начин, а при здравите - по друг. Оказало се, че туберкулинът може да се използва за диагностицирането на туберкулоза в нейните ранни етапи (когато симптомите на заболяването все още не са явни). Така започнала употребата на туберкулиновият кожен тест, който по-късно спасил живота на милиони хора.
Интересното е, че този метод за пръв път се използва при поставянето на диагнозата "туберкулоза" на опитни крави, защото споменът за скандала "туберкулин" бил все още свеж. Въпреки това, по-късно, когато настроенията станали по-положителни относно употребата на медикамента, австрийският учен Клеменс фон Пирке (1907) предложил метод, при който с помощта на туберкулин можело да се отчете наличието на туберкулоза при хората. Година по-късно френският лекар Шарл Манту развива по-добър диагностичен тест за реакцията на организма към инжекционната форма на туберкулина. Той все още се използва в целия свят – известен е като "проба на Манту" и е надежден и утвърден идентификатор на туберкулозната инфекция.
Що се отнася до откривателя на туберкулина, Роберт Кох не загубва устрема и желанието си за работа, въпреки скандала. Той описва много болестотворни агенти, причиняващи опасни заболявания, като през 1905 г. получава Нобелова награда за "изследвания и открития по отношение на лечението на туберкулоза". Този факт подсказва, че научната общност е простила грешката на Кох, свързана с туберкулина.
Интересно е, че досега никой все още не знае как туберкулинът взаимодейства с имунната система. От една страна, общите съставни протеини (пептиди, аминокиселини) не могат да изградят стабилен антиген, който да индуцира имунен отговор. Освен това, действието на туберкулина никога не предизвиква образуването на имунитет. От друга страна, не било ясно защо се образуват едни и същи "бутони" при всички болни животни.
Досега отговори на тези въпроси не са открити, въпреки че от съществуването на лекарството са изминали 100 години. Туберкулинът на Кох все още остава един от най-загадъчните медикаменти в историята на медицината.
Статията е част от историята на:
Коментари към Грешката на Роберт Кох