Обучение на Робърт Кох
От 10.9.1848г. до 27.5.1910г.
Робърт Кох е роден в Клуастал (Clauthal), Германия (тогава Кралство Хановер), на 11 Декември 1843 г., в семейството на Херман Кох и Матилде Хенриет Байванд. Започва училище през 1848 г., а през 1862 година завършва гимназия. На 19 годишна възраст е приет в университета в Гьотинген в специалност "Изучаване на естествени науки", но след два семестъра студентът решава да промени специалността си на "Проучване на лекарствата".
По време на петия си семестър в университета, под влиянието на анатома Якоб Хенле и други двама преподавателите, публикували "Теорията на доминото" през 1840 г., Кох се присъединява към екипа за изследвания, обвързани с изучаването на структурата на маточните нерви. По време на шестия си семестър, Кох започва да провежда научни изследвания в Института по физиология, където изучава процесите на секреция на янтарна киселина, която впоследствие се превръща в основа за неговата десертация.
През януари 1866 г. той завършва медицина, печелейки награда за най-висок успех сред състудентите си. След дипломирането си през 1866 г. е мобилизиран като военен хирург във Френско–Пруската война. След края на кампанията започва работа като медик във Волщайн, Германия (Сега Волщин, Полша). От 1885 г. до 1890 г. Кох е професор в Берлинския университет, а от 1891 г. до 1904 г. е директор на Института по инфекциозни болести в Берлин, по-късно преименуван на него.
През 1910 г. Робърт Кох получава Нобелова награда за физиология и медицина – за неговия принос към изучаването на химичните процеси в клетката и научните му изследвания на тема „протеините, изграждащи нуклеиновите субстанции“. Работата на Кох има огромно значение в развитието на микробиологията. Той и неговите ученици първи въвеждат в практиката на микробиологията твърдите хранителни среди, което изключително много помага за култивирането и изолирането на микробиологичните култури.
Екипът му разработва методи за получаване на чисти култури и утвърждават принципа на стерилност – основен в работата с микроорганизми. Усъвършенстват различните методи на стерилизация и въвеждат в практиката анилиновите бои за оцветяване на микробни препарати, имерсионния обектив и кондензатора на Ернст Аббе при микроскопски наблюдения и микрофотографирането.
Кох и неговите студенти успяват да изолират някои от причинителите на най-страшните заболявания като холерния вибрион, антраксния бацил, както и причинителя на туберкулозата. Въвежда дезинфекцията в борбата с вредните микроорганизми.
Много от учениците на Кох продължават делото му - откриват причинителите на коремния тиф и дифтерията. Те успяват да изолират аеробната азот-фиксираща бактерия azotobacter chroococcum – организъм, който използва молекулния азот от въздуха.
Също провеждат различни видове изследвания върху дрожди, въвеждат и методи за изолиране на чисти култури, само от една единична клетка. Освен големите открития на "великия" Кох (така го наричали неговите съвременници), работата на учения има огромни заслуги и резултати в разработването и усъвършенстването на основни методи за микробиологична работа.
Кох полага основите на бурното развитие на микробиологията. За сравнително кратко време успяват да бъдат открити причинителите на много от инфекциозните заболявания. Разработват се научно-обосновани, санитарно-хигиенни мероприятия. Успяват да се синтезират и произведат ваксини за много от заболяванията от микробиологичен произход.
Открива се автотрофното хранене при бактериите, както и хемосинтезата. Разработват се оригинални и прости методи в изследването на почвените микроорганизми. За пръв път започват да се използват миркоорганизми за производството на биологично активни вещества.
Статията е част от историята на:
Коментари към Обучение на Робърт Кох