Изолиране на чиста бактериална култура върху твърда хранителна среда от Робърт Кох

От 24.03.1882г.

Робърт Кох започва провеждането на изследване на микроорганизми в лаборатория, свързана със стаята за прегледи на пациентите. Изследванията в тази лаборатория се оказват от голяма полза за микробиологията, както и за техниките за отглеждане на бактерии, защото чрез тях Кох постигнал изолиране на чиста бактериална култура върху твърда хранителна среда.

Вторият постулат на немският лекар касае изолирането на избран патоген в чиста лабораторна култура, което предоставя възможност за растеж на този патоген.
Кох има възможност да работи съвместно с експертите в областта на микроскопията по това време – Ернст Аббе и Карл Цайс. Той е сред първите медици оборудвали светлинен микроскоп с патентованите от двамата учени светлинен кондензатор, имерсионен обектив и лещи.

Робърт Кох изолира оцветени с анилинови бои бактерии, получени от починали от туберкулоза пациенти. Различил характерната пръчковидна форма на  Mycobacterium tuberculosis, наречен впоследствие Бацил на Кох. За да докаже патогенността им, ученият се нуждаел от чиста култура. Случайно забелязал картофени резени оставени на действието на въздуха.

По повърхността им забелязал тъмни петна, които след изследване се оказали чисти култури на различни бактерии. Кох стига до извода, че вместо да използва бактериални посевки от течна среда (утвърден за своето време метод), може да ги постави в твърда среда, за да получи чисти култури. Прибавя продукта, получен от водораслото агар-агар към бульона, използван за култивиране на бактериите, като получава твърда хранителна среда. Благодарение на тази иновация Кох имал възможност да отгледа бактериални линии по свое желание.

Откритието на Кох

Започнал да провежда изследвания, включващи натъркване на материал от починали от туберкулоза върху новата твърда среда. Основният проблем бил, че бактериите не се развивали добре в тази среда. Досетил се, че за да пресъздаде условията в човешкия организъм, трябвало да добави кръв към средата. Така немският медик става откривател на т.нар. Кръвен (шоколадов) агар. За съжаление бактериите не показали признаци на растеж през първите 24, 48, и дори 72 часа. Кох съобразил, че инкубационния период на туберкулозата е минимум 2 седмици.

Оставил бактериалните култури в инкубационна среда и в продължение на 2 седмици ученият оглеждал пробите с кръвен агар. Начинанието му било увенчано с успех, когато Кох забелязва малки сиво-бели колонии. Кох ги изследва под микроскоп и забелязва същите пръчковидни бактерии, които са многократно повече от предишните пъти. Благодарение на експериментални животни, инжектирани с бактериите, Кох констатира, че те започват да проявяват симптоми на туберкулоза.

Роберт Кох обявява откритието си на 24 март 1882 г. на срещата на Берлинското лекарско общество. Присъстващите били впечатлени от изключителната упоритост и нововъведенията, направили възможно откриването на това заболяване.

Статията е част от историята на:

• История на Робърт Кох