Гръбначни травми и лечението им според Канон по медицина на Авицена

от 28 март 2018г., обновено на 29 март 2018г.

От 1010г.

Травмите на гръбначния стълб, евентуалната инвалидизация и неизбежните социални проблеми след тях са тема, разгледана още в далечното минало на медицинската история. Немалко медици се заемат със задачата да ги изучат и лекуват. Персийският медик Авицена обаче е сред малкото, постигнали напредък. Успехът му е резултат на новаторския му подход – той подробно изучава гръбначния стълб, структурите му, уврежданията, които могат да причинят травмите на фината нервна система.

Съвременните учени са наясно с достиженията на персиеца в тази област благодарение на неговата творба – енциклопедията "Канон по медицина" ("Al-Qanun fi al-Tibb"), написан около 1010 година. Изслeдователите изясняват и ни припомнят гледните точки на Авицена. Разглеждат описанията му на гръбначния мозък, гръбначната травма, подходите му за лечение (включително рационалното хранене и лекарствена терапия, както и някои хирургични манипулации и упражнения). Нещо повече, те демонстрират приноса към медицината на персийския медик.

Нека си припомним какво знаят за гръбначните травми и някои от най-изявените в миналото медици

Първите данни за параплегията, причинена от увреждане на гръбнака, е описана около 3000 г. пр.н. е. в древноегипетския хирургически папирус „Едуин Смит”. Омировата „Илиада” (около 8 в. пр. н.е.) също не спестява някои препратки за описания на неврологичните усложнения, дължащи се на гръбначни травми.

Първото изчерпателно научно описание на гръбначна травма и вторичните й усложнения, навярно не е изненада за никого, в дело на Хипократ (460-370 г. пр. н.е.). След него някои други учени като Авъл Корнелий Целз (1 век от н.е.), Гален (около 131-те година), и Павел Егински (625 г.- 690 г.), Рaзeс (865-925 г.) и Али Абас допринасят за изучаването на травмите на гръбнака.

Единствено Авицена, в началото на ХІІ век, развива и обобщава известните на медицината от неговото време неврологични концепции, отнасящи се до гръбначните травми.

Нека си припомним и кой е Авицена - Ибн Сина, познат в западните страни като Авицена, е персийски медик и философ. Като лекар, той става известен едва на 18 години. Създава над 200 книги в различните научни области в Персия. Най-ценната му работа в областта на медицината - "Канонът на медицината" - е голяма и всеобхватна енциклопедия. През 12 век от този ръкопис е преведен на латински от Жерар Кремона и се превръща в един от основните медицински учебници, преподавани в западните университети чак до 16 век. Третият том на тази книга започва с теми по неврология. Има глави, посветени на гръбначните травми и съответните подходи за лечение.

Първо ще припомним как Авицена описва в "Канон по медицина" гръбначния стълб и нервите. Осем глави от енциклопедията проследяват изследват функционалната невроанатомия на гръбначния стълб. Персиецът опитва да намери обяснения за анатомичните особености на прешлените и гръбначно-мозъчния канал. Подчертава, че формата и размерът на всеки прешлен се определя от локалната му функция.

Авицена е новатор в подхода си - класифицира гръбнака по сегменти, подобно на използваната днес класификационна система: цервикална, гръдна, лумбална, сакрална и кокцигеална. След това, персиецът описва анатомичните особености на гръбначните животни. Не пропуска биомеханичните характеристики на прешлените и гръбначния стълб. Справя се почти изцяло правилно. Лекарят обяснява и как се осъществява сгъването (флексията), разгъването (екстензия) и страничните движения на сегментите (в глави 8 и 9), както и свързването на гръбначния стълб.

Най-интересната гледна точка на Авицена е съсредоточена в биомеханиката и кръвотворната връзка. Не пропуска и различните характеристики на първия прешлен, наречен атлас. Творбата му съобщава, че задвижващият сегмент - главата-атлас - е отговорен за страничното движение на главата, докато сегментът C1 e C2 прави възможно привеждането напред. Двата ставни кондила (съединяват се с горните ставни ямки на атласа) имат функция да повдигат и отвеждат назад главата. Учените оценяват колко много са приликите между някои части на енциклопедията на Авецина и настоящите биомеханични познания.

Травматолотгия на гръбначните увреждания според Авицена

Авицена написва изчерпателна информация за травмите на гръбначния стълб и тяхното лечение в "Канон по медицина". Частта е озаглавена "Заболявания на нервите" (в оригиналния текст думата нерв е наречена "асаб"). Той разглежда и различни параметри, признаци, симптоми, както и местоположението и вида на травмата. Ще ги разгледаме в следващите редове.

Авицена твърди, че ако травмата е в област, засягаща гръбначния мозък, цялото тяло (с изключение на главата и лицето), ще бъде парализирано. Трудът на персиеца ясно заявява: "Ако половината от гръбначния мозък е увредена, пострадала и неподвижна ще бъде и прилежащата й част от тялото (независимо дали е вляво или дясно). Единствено главата и лицето няма да са засегнати. Ако травмата е нанесена вертикално по канала на гръбначния мозък, изходящият нерв също ще бъде парализиран." Авицена твърди съвсем правилно, че за разлика от гръбначните травми, при инсулт, парализата би могла да обхване шията и лицето.

Персиецът пише, че нараняването на атласа най-често: "става причина за смъртта на пациента, защото се увреждат дихателните нерви. Ако лумбалните прешлени са изместени травматично към корема, контролът над отделянето и уринирането ще спре, въпреки че ако при нараняването не е пострадал сериозно гръбначният мозък, състоянието може да бъде лечимо. Ако лумбалните прешлени са изместени назад, то ще се появи разстройство в мускулите на пикочния мехур и ануса. Ако пък прешлените са извити наляво или надясно, ще има дори повече увреждания, отколкото ако те са измесени напред или назад, защото гръбначните нерви също понасят ефекта на травмата ".

Видове травми, описани от персиеца

Авицена заявява, че "ако нервът е срязан надлъжно, той няма да повлияе на сетивата и движенията, но ако срезът е напречен, то увреждания ще има. Ако парализата се проявява постепенно, няма надежда за успешно лечение; въпреки че ако тя се развие поетапно, състоянието може да се дължи и на неврит, който е лечим". Отбеляза и че: "ако нервът не е травмиран тежко, той може да се излекува".

Авицена и методите му на лечение на спиналните травми

Според учения, част от парализите вследствие от изместване на прешлените, са лечими. Като методи на лечение на гръбначните травми, Авицена изброява: "спазване на терапевтичен хранителен режим, лекарствена терапия, флеботомия, физиотерапия и разтягащи гръбнака упражнения, суха сауна, хирургия, масаж".

Хранителната терапия на Авицена

Той вярва, че от пострадалите пациенти се изисква да приемат по-малко храна. По негово мнение гладът е полезен глад в първите дни от появата на симптомите. Сред подходящите питиета може да се приема вода, в която е варен ечемик. Може да се пие и билков тоник, подсладен с мед. Ако пациентът не може да поеме гореспоменатите напитки, добре е да яде леки птичи меса.

Лекарства и терапия на медика

Персийският лекар съобщава, че лекарствената терапия на гръбначните травми е трудна, но вярва, че възпалението може да се намали с лекарства от местни билки. За него е важно да се локализира съответната област, а наред с нея – да се третират прилежащите гръбначномозъчни нерви.

Кръвопускането също е считано от Авицена за основно лечение на травмите на гръбначния мозък. Той вярва, че ако нервната или гръбначната травма не е твърде тежка, ранното й лечение налага кръвопускане. Местата за венесекция могат да бъдат в различни области на тялото, зависещи от вида на травмата. Кръвопускането от вената на ръката намалява възпалението и кървене на травматичната област.

Физиотерапия и упражнения, прилагани от Авицена

Авицена е на мнение, че след като парализата започне да се повлиява от локалното лечение, то трябва да се започнат и възстановителни леки упражнения: "мускулите на пациента трябва да се тренират, за да укрепнат и да се възстанови напълно".

Суха сауна

Според Авицена, сухата сауна може да се прилага продължително време при гръбначните травми. Така тялото ще може да се освободи от токсините.

Хирургия

Персиецът е на мнение, че ако е възможно хирургът да издърпа и намести счупената кост чрез операция, това е задължително. След това трябва да се стабилизира областта. Авицена използва различни методи да обездвижи гръбнака, когато има разместване и е оказан натиск върху гръбначните нерви.

Медикът препоръчва след операцията и зарастването на раната, да се започнат масажи със специални масла, за да се подобри сетивността на травматизираните области.

Учените потвърждават, че част от лечебните методи на травмите на гръбнака, описани от Авицена, са адекватни от гледна точка на съвременната терапия. Например и днес нехирургичното лечение на уврежданията на гръбначния мозък се ограничават до овладяване на възпалението с лекарства (като метилпреднизолон и тирилазад), в рамките на първите минути и часове след нанасянето на травмата. Най-вероятно Авицена е наблюдавал на практика положителното влияние на кръвопускането при този вид травми (в известна степен кръвозагубата намалява локалното възпаление).

Съвременни открития показват, че ограничаването на приема на определени храни може да предпази от инсулти, които причиняват мозъчно увреждане, тъй като лечебният глад е отговорен за производството на вещества (цитокини), които действат противовъзпалително.

Ограничаването на приема на храната пък може да регулира автофагията в много органи, а тя играе основна роля в контрола на възпалението. "Канон по медицина" съветва, че с хранителната диета трябва да се внимава, приложението й зависи от пациента и състоянието му. Авицена отбеляза, че ако пациентът е слаб, гладуването или понякога - дори и ограничението на храната е строго забранено. Персиецът съветва чрез енциклопедията си да бъдат включени някои специални съставки в режима на хранене на пациентите с наранявания на гръбначния мозък (като напитката, приготвена от сварен ечемик). Ечемикът има антиоксидантни и противовъзпалителни ефекти.

Тези резултати показват положителните ефекти на някои от методите на Авицена за терапия на травмите на гръбначния стълб. Въпреки това няма доказателства за действието на други предложения на персиеца за лечението на травмите, но навярно и те ще бъдат подложени на по-нататъшни проучвания. Те може да разкрият повече за историята на неврохирургията и човешкото познание за гръбначните травми, на което се разчита в Персия преди 1000 години.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на: