Принос на папируса на Едуин Смит към историята на египетската медицина

От 11.9.-1600г. до 1865г.

Папирусът на Едуин Смит съхранява информация, свързана с хирургическите травми. Той е сред най-важните документи, съхранили част от историята на древната египетска медицина. Предложен е за продажба от Мустафа ага през 1862 г. Закупен е от Едуин Смит. По това време пребивавал в Кайро. Смит е описан като авантюрист, лихвар, дилър на антики. Известен е и като вещ съветник на фалшификаторите на антики.

Американецът веднага разпознава автентичността на текста на древния документ и го оставя за ориентировъчен превод. След смъртта му през 1906 г. неговата дъщеря дарява папируса на „New York Historical Society“. Днес той може да бъде видян в историческата колекция на Нюйоркската академия на науките.

През 1930 г. Джеймс Хенри Брестед е повишен до позицията на директор на Ориенталския институт на университета в Чикаго. Той публикува папируса като факс, съдържащ транскрипция, превод на английски език, коментар, както и представяне. Обемът бил  допълнен и от медицински записки, изготвени от д-р Арно Лукхард. Към днешна дата преводът направен от Брестед е само един.

Папирусът Едуин Смит е вторият по дължина след този на Еберс, включващ седемнадесет страници (377 линии) на лицева страна и пет страници (92 реда) на другата. Както лицевата страна, така и обратната страна са написани от един човек, придържащ се към утвърдения за Древен Египет стил. Съдържанието на папируса е посветено на хирургическите травми и е датирано  от 16-17 династия на Втория междинен период в Древен Египет (около 1600 г. пр. Хр.) За разлика от другите папируси, базиращи се на лечение с магия (Лондонският медицински папирус и Еберският), този на Смит представя на рационален и научен подход към медицината в Древен Египет.

Съдържание и анализ на артефакта

Папирусът на Едуин Смит има дължина от 4,68 метра. Съхранен е почти непокътнат, с изключение на първата страница, която е частично запазена. Написан е с черни или червени йероглифи от египетски жрец. По-голяма част от него се занимава с травмите и тяхното хирургично лечение. На лицевата страна от документа са описани 48 случая на нараняване, изискващи хирургична намеса. За всеки от тях се разглеждат детайли за травмата, прегледът от лекаря, който впоследствие поставя диагнозата и лечението. На другата страна присъстват осем магически заклинания и пет предписания. Папирусът завършва внезапно в средата на линията, без включването на автора.

Смята се, че документът се основава на по-ранен текст от периода на Старото кралство. Формата и коментарите, включени в него дават доказателства за съществуването на по-ранен документ, чиито автор може да е дори самият Имхотеп, който е архитект, главен жрец и лекар в Старото царство (3000-2500 г. пр. Хр,).

Рационалният и практическият характер на папируса е илюстриран в 48 случая. Започва с лечението на травми главата, врата, ръцете и торса. Заглавието на всеки отделен случай включва подробности за естеството на травмата, а данните от извършения преглед предоставят изчерпателна информация за нараняването. Диагнозата и прогнозата следват прегледа. Накрая се предлагат възможностите за лечение. В много от случаите, обясненията за травмата са включени, за да осигурят на читателите по-голяма яснота.

Сред видовете лечение се описват начините за затваряне на раните с шевове, включват се съвети за превенция и лечение на евентуалните инфекции с мед, а спирането на кръвотечението се прилагало сурово месо.

Обездвижване се препоръчвало за нараняванията на главата и гръбначния мозък, както и други фрактури по тялото. Папирусът описва проведени анатомични наблюдения. Той съдържа първото известно на човечеството описание на черепните шевове, менингите, външната повърхност на мозъка, гръбначно-мозъчната течност и интракраниалните пулсации.

Процедурите, описани в папируса на Едуин Смит демонстрират египетското задълбочено познание в областта на лекарствата, които надминат тези на Хипократ, живял около 1000 години по-късно. Поради практическото естество и вида на травмите се смята, че папирусът би могъл да служи и като учебник, който е съставен в резултат от натрупания лечебен опит при военните битки, видени от древните египтяни.

От 1938 до 1948 г. папирусът на Смит се съхранява в Бруклинския музей. През 1948 г. историческото общество на Ню Йорк и музея представят медицинския документ на Нюйоркската академия по медицина, където е и до днес.

Първият превод на папируса е от Джеймс Хенри Брестед, направен с медицинска помощ на д-р Арно Лукхард. Преводът променил разбирането на историята на медицината. Това показва, че египетски медицински грижи не са се ограничавали единствено до магическите видове лечебни ритуали, демонстрирани в други египетски медицински източници.

От 2005 до 2006 г. папирусът на Едуин Смит бе изложен в музея на изкуствата Метрополитън в Ню Йорк. Джеймс Алън, който бе куратор на музея на египетското изкуство публикува нов превод на текста. Това е първият пълен превод на английски език, направен след този на Брестед през 1930 година, който също така предлага по-модерно разбиране на съдържанието.