Дейвид Ливингстън и ролята му в борбата срещу маларията през 19-ти век

От 1813г.

Роден през 1813 година в Ланкашир, Шотландия, Дейвид Ливингстън започва работа в памуков завод, когато е само на 10 години. Момчето е любознателно и само се учи да чете у дома, а след работа посещава училище. През 1836 година младежът постъпва в университета "Андерсън", в Глазгоу, където две години учи медицина. Впоследствие, Дейвид прекарва около година в Лондонската мисионерска общност. През 1840 година той окончателно приключва медицинското си образование като лицензиант във Факултета на лекарите и хирурзите в Глазгоу. Веднага след това Ливингстън е изпратен, в ролята на мисионер, в Кейптаун. От този момент до смъртта си през 1873 година шотландецът се посвещава на вълнуващи експедиции в Южна и Централна Африка, водейки си детайлирани доклади от пътуванията и пътешествията си. Не е случайно, че при две от кратките си завръщания във Великобритания лекциите и записките му са приети с ентусиазъм от всички, подобно на ентусиазма, демонстриран от хората към астронавтите. Все пак, едно от най-големите постижения на специалиста е разработеното от него лечение срещу малария – болест, отнела живота на много хора по време на обиколките му на африканския континент.

Любопитен факт е, че в разглежданата епоха широко се тиражира теорията, че маларията се причинява от отровни изпарения във въздуха, освобождавани над заблатени региони. Думата идва от латински / "malus aria"/ и италиански език /"mala aria"/. Интересното е, че още през 17-ти век испански йезуитски мисионери забелязват, че представители на индианското племе Кечуа в Южна Америка лекуват това страшно заболяване като дъвчат кората на хининово дърво. Йезуитите не губят време, а пренасят въпросния лек в Европа, независимо от факта, че активната съставка в кората – хининът, е изолирана чак през 1820 година от френските химици Пиер-Жозеф Пелетие и Жозеф Кавенту.

Ливингстън използва именно хинин, за да разработи средство за справяне с коварното заболяване. Докторът коментира въпросното лечение в публикации си "Narrative of an Expedition to the Zambesi" и в "Discovery of the Lakes Shirwa and Nyassa" (1858г.-1864г.) В състава на измисленото от него антималарийно средство, освен хинин, влизат също и семена от ревен, каломел, както и корен от вид мексиканско растение със силно слабително действие. От всички изброени, в комбинация с тинктура от кардамон, се приготвят четири хапчета – необходимата доза за мъж. За жените е нужно изпиването на само едно. По време на или след като премине действието на лекарството е препоръчително да се приемат големи дози хинин на всеки два или три часа - до пълно оздравяване и преди появата на характерни странични симптоми, резултат от прекомерния хининов прием /Пациентите, третирани с хинин, могат да изпаднат в състояние, при което да страдат от: звънене в ушите, глухота, повръщане и гадене, зрителни проблеми и др./. Както и всеки друг по това време, Дейвид Ливингстън няма никаква идея за жизнения цикъл на паразита, причиняващ маларията и пренасян чрез определен вид комари. Това откритие ще бъде направено години след смъртта на шотландския експерт. И въпреки че подробно проучва положителните ефекти на хинина в третирането на малария, медикът няма как да знае по какъв начин измисленият от него медикамент повлиява върху патогенните организми в тялото. Лекарят обаче вярва, че лекарството му помага да се отстранят маларийните токсини – най-вече чрез силно изразеното очистителното действие върху червата. Очистителните практики, между другото, се прилагат и срещу редица други състояния в разглеждания етап. И все пак: хининовото лечение на Ливингстън наистина действа.

Дейвид Ливингстън умира през 1873 година и е погребан в Уестминстърското абатство, в чест на мисионерската и изследователската си дейност в Африка, както и заради борбата му за признаване на човешките права и изкореняване на робството на континента. Няколко години по-късно, фармацевтичният концерн "Burroughs Wellcome & Co.", основан през 1880 година и получил популярност с продуктовата си марка "Таблоид", както и с успешната си маркетингова стратегия, добавя името на Ливингстън в списъка с известни изследователи (Бърд, Пиъари, Стенли и други), за да рекламира различни свои продукти.

Наблюденията на Ливингстън върху справянето с малария се появяват в редици престижни медицински журнали и издания като "Lancet" и "British Medical Journal". Във връзка с това, както и заради световно признатата му репутация, ръководителите на "Burroughs Wellcome & Co." взимат хитрото бизнес решение да произвеждат лекарството на шотландския мисионер – нещо, което ще правят в продължение на цели три или четири десетилетия. Въпросното средство започва да се предлага на пазара с названието "Livingstone Rousers" или само "Rouser". През всичкото това време съдържанието на хапчетата остава непроменено и се съобразява с оригиналната рецепта, описана от Ливингстън /макар че техниките на производство се разнообразяват./ Освен това, фирмата има и специална линия медицински аптечки "Ливингстън" за пътешественици, които сандъци, съвсем естествено, съдържат големи дози хинин. "Burroughs Wellcome & Co." спират производството на медикамента чак през 20-те години на 20 век.

След като изпълняват своята роля на вълшебен лек, "Livingstone Rousers" биват "изхвърлени" от медицинската история, за да станат част от легендарния живот на своя създател, чиято биография продължава да вдъхновява тези, които като нас обичат да се "ровят" в старите архиви на медицината.

По статията работи: Красимира Костадинова

Снимки: Digging the Dust; wellcomehistory.wordpress.com