Денга – откриване и история на разпространение на вируса

От 1943г.

Акценти

Вирусът денга (Dengue, DENV) засяга милиони хора предимно в тропическите и субтропичните райони, но все повече разширява обхвата си. Също като вируса зика той се пренася от комари, предимно от видовете Aedes albopictus и Aedes aegypti. Може да причини фатална хеморагична треска, няма специфично лечение и причинява едно от заболяванията, които редовно предизвиква загриженост за общественото здраве.

Вирусните инфекции от денга влияят върху живота и здравословното състояние на хората, като стават причина за прием в болница и за смъртни случаи. Отразяват се неблагоприятно не само върху обществото, но и върху икономиката. Изчисленията показват, че инфекции като денга или зика нанасят щети за милиарди долари и има спешна нужда от откриването на ефективно лечение и създаването на условия за профилактика, достъпна за всички.

Откриване и разпространение на вируса денга

Заради приликата си с други вирусни заболявания, характеризиращи се с температура, главоболие, болки в мускулите, обрив и повръщане, денга инфекцията има сложна и неясна история. Най-ранните сведения за болест със силно подобни на денгата симптоми се откриват още по времето на китайската династия Джин (265-420 г. сл. Хр.). Тогава е наричана от населението "водна отрова", предполага се заради връзката с водата и насекомите, които се срещат около нея.

Документирани са епидемии, предполага се от денга, в Панама и Френските Западни Индии през 1635 г. и 1699 г. Първите потвърдени епидемии от DENV са от 1779-1780 г. и възникват в Азия, Африка и Северна Америка. Инфекцията почти едновременно обхваща различни места на споменатите континенти, което подсказва, че разпространението на вируса не е скорошно и непознато явление.

Смята се, че името "денга" е измислено в Куба през 1828 г. по време на пламнала там епидемия, макар че първоначално наименованието звучало като "дунга". Съществуват подозрения, че названието може би се е появило по-рано в Испания. Доказателство е споменаването му в писмо от кралица Мария Луиза де Парма през 1801 г., където тя казва, че вероятно страда от болестта.

До 20 век са регистрирани няколко огнища, които се характеризират се с клиничните особености на денгата. Възникващите епидемии били с интервали на поява 10-40 години заради ниската мобилност на хората. През 1943 г. вирусът DENV за първи път е изолиран от Рен Кимура и Сусуму Хота. Двамата изследвали кръвни проби, взети от пациенти, разболели се от вируса в Нагасаки, Япония. Две години по-късно, без да подозират, че той вече е изолиран, същото постигат Алберт Б. Сабин и Уолтър Шлезингер. Втората световна война спомага за по-масовото разпространение на вируса, особено в Югоизточна Азия и тихоокеанските острови, посредством придвижването на военни части и техника. Вследствие на движението на хора по време на военните действия, сред това и на нарастването на населението след тяхното приключване започват да се увеличават случаите на хеморагична треска от денга. През следващите години възникват епидемии във Филипините (1953-1954 г.), Тайланд (1958 г.), през 60-те на 20 век се появяват и в Малайзия, Сингапур и Виетнам, а през 70-те - в Бирма (дн. Мианмар) и Индонезия. Пламват огнища и в Южна и Северна Америка.

Панамериканската здравна организация започва кампания за унищожаване на комарите, пренасящи вируса. В резултат на това в продължение на 20 години липсват случаи на денга. Но след това контролът отслабва, летящите насекоми се завръщат, а с тях и болестта.

За първи път в Европа DENV е регистриран през 1784 г. в Испания. Предимно източното Средиземноморие и Южна Европа са "податливи" на широко разпространение на вируса. Във времето това се доказва от появата на епидемии в Гърция и Турция, например през 1930 г. Дори и днес Старият континент не е застрахован от възникването на нови огнища. Измененията в климата и глобализацията на пътуванията и търговията все по-често провокират случаи на заразяване с денга. Доказателство за това са сравнително скорошните случаи на денга във Франция и Хърватия през 2010 г., както и в Мадейра, Португалия, през 2012-1013 г. И през следващите години се докладват малобройни заразявания с вируса, които са настъпили след осъществени пътувания.

Денга е особено опасна при повторно заразяване

Наблюдава се нарастване на предаването и случаите на денга през втората половина на 20 век. Причината е в увеличаването на населението, урбанизацията, ниския контрол върху популацията на комарите в ендемичните райони, масовото използване на въздушния транспорт. Статистиката на Световната здравна организация (СЗО) показва, че ако през 2000 г. броят на инфектираните с вируса е бил 505 430, то през 2010 г. той вече е 2,4 млн., а през 2015 г. – 4,2 млн. През 2019 г. са регистрирани най-много случаи на денга по света – 5,2 млн. Годишно близо 20 000 души губят живота си вследствие на денга. Заради глобализацията на пътуванията и търговията, както и заради промените в климата вирусът започва да се появява и на места, където той не е често срещан.

DENV принадлежи към род флавивируси (Flavivirus), който от своя страна е от семейство Flaviviridae. То събира общо 53 вида, сред които зика вируса (ZIKV), вируса на жълтата треска (YFV), на западнонилската треска (WNV) и на японския енцефалит (JEV).

По-големият процент от заразилите се не проявява симптоми, но други могат да почувстват болки в ставите и мускулите, главоболие, висока температура, обрив и гадене. Те отминават за около 1-2 седмици. По-малка част от хората могат да развият тежка форма на денга и да бъдат хоспитализирани, в особено сериозни случаи болестта завършва фатално. Няма конкретно лечение, предписват се лекарства за облекчаване на болката и на симптомите. Медикаменти като ибупрофен и аспирин трябва да се избягват, защото могат да провокират кръвоизливи. Ваксина за масова имунизация все още няма, ползва се ваксината Dengvaxia за хора, които поне веднъж са се разболявали и които обитават ендемични за денга места.

Инфекцията се предава от комар на човек, но заразен човек също може да предаде вируса на летящото насекомо. Установено е, че бременна жена може да прехвърли вируса и на своето бебе. Съществуват редки случаи на предаване на DENV чрез кръвни продукти, кръвопреливане и донорство на органи.

Денга вирусът е особено опасен за хора, които вече веднъж са преболедували. Предишна инфекция увеличава риска от настъпването на тежка форма.

Болестта е ендемична в над 100 държави в Америка, Африка, Югоизточна Азия, източното Средиземноморие и Западния Пасифик. Особено засегнати са Южна и Северна Америка, Западен Тихи океан и Югоизточна Азия. От 2021 г. насам денга продължава да се появява в Колумбия, Бразилия, Индия, Фиджи, острови Фиджи, Парагвай, Филипините, Кения, Виетнам, острови Реюнион и Кук.