История на билколечението

Билколечението има много дълга и респектираща история. То е най-старата форма на здравеопазване, известна на човечеството. Днес се използват термини и като фитотерапия, ботаническа медицина или ботанотерапия.

Кога започва използването на растенията като лекарства

Билкарството вероятно съществува от времената, когато човекът разчитал главно на растенията като източник на храна, подслон, облекло и лекарство. Няма как да знаем кога за първи път започват да се използват билките за медицински цели, но археологическите проучвания на древните цивилизации сочат, че растенията неизменно са присъствали в ритуалите и погребенията. Корен от бял равнец и бяла ружа например са намерени поставени около костите на човек от каменната ера, открит в Ирак. И двете продължават да се използват до ден днешен.

Билките са ценени заради лечебните, ароматните или вкусовите си качества. Хората, които се занимават с билкарство и билколечение, използват техните стъбла, корени, листа, цветове, плодове и кора. За да разберат кое растение, коя част от него и за какво да се употребява, хората са наблюдавали животните и са действали на принципа "проба-грешка".

Развитие на билколечението през вековете

Изследователите намират доказателства за използването на билки в текстове, оцелели още от древни времена. Египетски йероглифи изобразяват как лекари прибягват до сена срещу запек, а с кимиона и ментата облекчават храносмилателни проблеми. Познанията за билките се предават от поколение на поколение, събира се от хора, които имат влечение към материята, и така се оформят първите фармакопеи. Един от първите източници, който съдържа писмени сведения за билкови лекарства, е китайският "Pen Ts'ao" от Шен Нън, написал го през 2800 г. пр.н.е. По-късно свидетелство са записките на вавилонския владетел Хамурапи, които са от 1800 г. пр.н.е. и включват указания как да се употребяват някои лечебни растения.

През Средновековието почти всяко домакинство разполагало с малка билкова градина, тъй като растенията били единствените налични лекарства.

По времето на Тюдорите държавата в лицето на Хенри VIII прави стъпки към защита правата на билкарите и действия в полза на поданиците. Изготвя се известната Харта на крал Хенри VIII, която позволява на много бедните хора да получат помощ и лечение от билкар, тъй като не могат да си позволят лекар.

До 17 в. в цяла Европа са разпространени билколечението и знанията кое растение за какво помага. През 1649 г. Никълъс Кълпепър създава един от първите медицински наръчници, фармакопея, предназначена за употреба от обикновените хора. Той е запознат с майсторството да изготвяш лекарство - първоначално учи в Кеймбриджкия университет за лекар, но след това отива да чиракува при един аптекар. След това отваря собствено помещение с цел да помага на бедните лондончани.

До 18 в. не съществува класификационна организация на имената на различните растения. Напълно обичайно било една билка да има много на брой имена, както и едно и също название да се даде на няколко растения. Ред въвежда шведският ботаник и естественик Карл Линей, който разработва система за именуване. При нея всеки познат вид получава уникално латинско название.

През 19 в. вече се появяват първите фармацевтични продукти и макар докато трае Първата световна война хората да се обръщат към билковите лекарства заради острия недостиг на други медикаменти, след войната промишленото производство значително нараства. Тогава е открит и пеницилина, което отваря вратите за разработването на антибиотиците. Постепенно правата на хората, занимаващи се с билколечение, започват да се ограничават, техният брой малко по малко да намалява и старите традиции да се заместват с по-модерни.

През 20 и 21 в. изискванията към билковите лекарства са те да минават през задължителни клинични изпитвания, както и конвенционалните медикаменти.