Употреба на мандрагората в арабската медицина

От 3.1.1593г.

Мандрагората (Mandragora officinarum) често изобразявана в човешка форма и присъствала като лечебно средство. Използвала се е от дълбока древност в историята на арабската медицина. Растението съдържа психоактивни алкалоиди, играли роля на упойващи вещества, използвани по време на операции от арабските медици. Всъщност, за мандрагората се е смятало, че притежава магически сили.

В "Медицинския канон", написан през 1593 година от арабския лекар Авицена мандрагората се описва като средство за облекчаване на болката. То е било важна съставна част от билкови настойки, които имали болкоуспокояващо действие. В съвремието тя се счита за изключително опасна билка, а канадските законови разпоредби забраняват влагането на мандрагора в храните.

Растението също така се е използвало като афродизиак и лек за стерилитет, а от древните асирийци се е ползвало в две основни медицински насоки: като аналгетик и анестетик.Конкретните състояния, които налагали употребата на мандрагора били свързани с лечение на лечение на зъбобол, следродилни усложнения, хемороиди и заболявания на стомаха.

Средновековни персийски ръкописи показват, че те растението се е използвало като сънотворно лекарство. В комбинация с тютюн, коноп и опиум листата на мандрагората са се пушили, за да се лукува безсънието.

Изображението на Диоскорид изобразява растение, което представлява изключителен интерес за студентите по медицина. Диоскорид е древногръцки лекар от първи век. Той получил образованието си от известни арабски лекари, преподавали в александрийската школа по медицина. Неговия труд, озаглавен "De Materia Medica" се е използвал в продължение на векове и в арабските страни и Европа. Някои нейни части се цитират и до днес.