Джордж Оруел, респираторните му проблеми и финалната битка с туберкулозата

От 1903г. до 1950г.

Акценти

Джордж Оруел, чието истинско име е Ерик Артър Блеър, оставя на света забележителни романи, есета и журналистически материали. Роденият в Британска Индия англичанин има живот, изпълнен с пътувания, сблъсъци с военни конфликти и многобройни срещи. Писателят често е определян като чудак и човек, който страни от другите, макар че последното си противоречи с повечето събития от живота му.

Типично за Оруел е документирането на всичко, което се случва около него и с него. Както записва и описва преживяванията си в различните училища, в които учи, детските си спомени, събитията по време на Гражданската война, докато е в Испания и др., така писателят и журналист внимателно анализира и писмено отбелязва опита си с туберкулозата и лечението, което му прилагат. Здравословните перипетии, през които преминава, в крайна сметка решават съдбата му.

Респираторни проблеми още в детството

Туберкулозата и тежките странични ефекти от лечението със стрептомицин

Стерилитет и други предполагаеми медицински заболявания

Респираторни проблеми още в детството

Авторът на класиките "Животинската ферма" и "1984" се ражда на 25 юни 1903 г. в Мотихари, Британска Индия, но когато е едногодишен, майка му Айда го отвежда с по-голямата му сестра в Англия. До 1912 г., с едно изключение през 1907 г., той не вижда баща си Ричард Блеър, който се занимава с наблюдение на производството и съхранението на опиум към Индийската (Имперска) държавна служба.

Писмените свидетелства показват, че през целия си живот Оруел страда от респираторни проблеми. Като дете той е определян като "бронхиален" или "гръден" - много често кашлящ. След 10-годишна възраст вече е с хронична кашлица и прекарани няколко бронхита. Между 15-та и 34-та си годишнина най-малко четири пъти се разболява от пневмония.

В периода, когато работи за индийската имперска полиция в Бирма от 1922 до 1927 г., Оруел преживява пневмония и денга, а през 1929 г. в Париж е хоспитализиран заради грип. През 1938 г. е диагностициран с бронхиектазия (постоянно и необичайно разширяване на бронхите вследствие хронична инфекция), макар че към здравното му досие след диагнозата е прикрепена бележка "туберкулоза", но вероятно не е информиран. Чак през 1947 г. писателят получава официална диагноза туберкулоза на 44-годишна възраст.

>>> Денга - откриване и история на разпространение на вируса

Някои изследователи се питат дали Оруел не е страдал от недиагностицирана астма. Нито той, нито биографите му споменават за наличието на респираторен дистрес при него, какъвто е характерен за тежките астматични пристъпи. Съществува вариант на астма, която е придружена с кашлица, а не с хрипове. Заклет пушач като писателя, който буквално не изваждал цигарата от устата си, би кашлял постоянно, което не е изключено за него. Освен това едно реактивно заболяване на дихателните пътища, каквото е астмата, предразполага хората към пневмония.

Туберкулозата и тежките странични ефекти от лечението със стрептомицин

В навечерието на Коледа през 1947 г. Джордж Оруел е хоспитализиран в болница близо до Глазгоу. Изследванията потвърждават, че става въпрос за хронична инфекциозна туберкулоза на белите дробове. Терапията му включва медикаменти и процедури, които са обичайни за това заболяване във Великобритания за средата на миналия век - "колапсна терапия" и други болезнени хирургични интервенции, за да се държи дроба неактивен с цел да си почине, витамини, пазене на леглото и чист въздух. Забранено му е да работи, отнета му е пишещата машина, но странно за състоянието му той продължава да пуши. В писмо до своя издател (през този период Оруел създава романа си "1984") писателят споделя: Тази болест не е опасна на моята възраст и казват, че лечението върви доста добре, макар и бавно... Сега изпращаме за някакво ново американско лекарство, наречено стрептомицин, което според тях ще ускори лечението".

Стрептомицинът се явява първата истинска надежда за успешно лечение на туберкулозата на белите дробове. Много малко време изминава между изпитанията на лекарството върху лабораторните морски свинчета, които реагират положително на новия медикамент, и прилагането му върху пациенти в САЩ. Правят се експерименти с хора, но няма официално изпитване и не се знае дали има някакви странични действия при болни от туберкулоза. Стрептомицинът започва да се продава през 1946 г. и е силно рекламиран, като съответно и търсенето е огромно.

Ако Оруел живееше в САЩ, щеше да му бъде изписано лекарството веднага, след като бъде диагностициран със заболяването. Но в Обединеното кралство минават няколко години, докато започне да се произвежда стрептомицина, а след Втората световна война страната не разполага със средства, за да закупи достатъчно от лекарството. Количеството, с което успява да се снабди Великобритания, е 50 кг, като правителството е обсадено от лекари и пациенти, нуждаещи се от медикамента. Много скоро се заформя черен пазар.

В Обединеното кралство стартира случайно разпределение на пациентите за получаване на част от ограниченото количество стрептомицин. Това се случва през 1947 г. Болницата, където е приет Оруел, не е включена в този процес, но това нямаше да има значение, тъй като писателят не отговаря на изискванията за участие в разпределението, едно от които е по-голямата му възраст. Социалните и политическите му връзки обаче биха могли да му помогнат да се сдобие с лекарството. Той пише на своя приятел издател Дейвид Астор, че засега се справя, но лекарят му казал, че стрептомицинът би ускорил възстановяването му. Моли Астор да задейства американските си връзки, като Оруел ще заплати медикамента. Дейвид Астор успява да издейства лекарството, а парите за него идват от банковата сметка на писателя в САЩ, в която се събират приходите от продажбата на романа "Животинската ферма" в страната. На Оруел са му необходими няколко седмици, докато получи стрептомицина и така става първият човек в Шотландия, върху когото е приложен.

>>> Стрептомицин - първият антибиотик, лекуващ успешно туберкулозата

Първоначално писателят се повлиява добре от медикамента, но скоро е принуден да го спре. В писмо до свой приятел споменава, че е много по-добре, но е преминал през две много лоши седмици, в които е изпитал вторичните ефекти на стрептомицина. В доклада от изпитването на лекарството се съдържа следното заключение: "Токсичните ефекти от терапията със стрептомицин са наблюдавани при много пациенти, но в нито един случай те не са наложили прекратяването на лечението". Но на Оруел се налага да направи точно това. Един от лекарите, който се грижи за него, документира, че на ден му е давано по 1 г от медикамента и се наблюдава някакъв клиничен отговор. След две седмици известният пациент развива тежка алергична реакция с дерматит (възпаление на кожата) и стоматит (възпалена и болезнена устна кухина). Оруел описва в бележника си страничните ефекти от приема на стрептомицина и дарява останалото количество от медикамента. Той споделя, че симптомите му са били по-различни от тези, описани в американския медицински журнал, в който е чел по темата. "Първоначално, въпреки че изглеждаше, че стрептомицинът предизвиква почти незабавно подобрение в здравето ми, нямаше вторични симптоми, освен че се появи нещо като обезцветяване в основата на пръстите на ръцете и ноктите ми. След това лицето ми стана забележимо по-червено и кожата имаше тенденция да се лющи и нещо като обрив се появи по цялото ми тяло, особено по гърба ми. След около 3 седмици получих силно възпалено гърло, което не изчезна и не се повлия от смученето на пеницилинови таблетки. Беше много болезнено да преглъщам и трябваше да имам специална диета за няколко седмици. Сега имаше язва с мехури в гърлото ми и по вътрешността на бузите ми... Междувременно ноктите ми се бяха разпаднали в корените и разпадането нарастваше..."

Оруел продължава да пише и разказва, че скоро, след като спира лечението, симптомите му намаляват и изчезват. През 1949 г. той отива в частен санаториум. Там му предлагат терапия с парааминосалицилова киселина (PAS), което ще се превърне в следващото средство против туберкулоза. За съжаление тя също не повлиява за излекуването му. След няколко месеца писателят губи надежда, че нещо може да му помогне. Лекарите предлагат да опитат отново със стрептомицин, като го уверяват, че ще пробват да минимизират страничните ефекти от него с "никотин или нещо подобно", както пише в свое писмо Оруел, или ще спрат, ако резултатите станат твърде лоши. Терапията веднага е прекъсната, защото само една доза от лекарството е достатъчна, за да се проявят отново вторичните неразположения при него.

В кореспонденцията си от 1948 до смъртта си през януари 1950 г. Джордж Оруел постоянно изразява своето разочарование, че не може да работи. Въпреки че издадените му с голямо усилие произведения, особено "Животинската ферма", му носят приличен доход, той издържа себе си и осиновения си син благодарение на журналистиката и все още не може да си позволи да не работи месеци наред. Но постъпвайки в санаториум писателят, както и всички онези, които страдат от туберкулоза, изпадат в положението да им се стопят драстично финансите. Социалистите във Франция са против фокусирането върху санаториумите като начин за разрешаване на проблема с туберкулозата и обявяват подобни заведения за "курортна измама за богатите и димна завеса за работническата класа". До своя издател Варбург Оруел пише, че се чувства много зле и урежда да отиде именно в санаториум в началото на 1949 г. Съжалява, че не го е направил по-рано, но искал да довърши новия си роман, озаглавен "1984".

Независимо от лошото си здравословно състояние, писателят успява да донапише последния си роман, "тази проклета книга", както казва той. Варбург бърза да я отпечата и Оруел доживява да види нейния успех и противоречията, които провокира, преди да умре на 21 януари 1950 г.

Стерилитет и други предполагаеми медицински заболявания

Извън туберкулозата при Джордж Оруел има други проблеми, които карат изследователи и медицински специалисти да обмислят теории и предположения. Такъв е неговата евентуална стерилност. Писателят смятал, че не може да има деца, тъй като със съпругата си Айлийн осем години не могат да се сдобият с наследник. Доколкото е известно, Оруел не е създал дете с никоя от жените, с които е бил, включително и в младежките си години в Бирма. На жена му са открити фиброиди на матката (доброкачествени тумори), които също може да са оказали известно влияние. Айлийн умира през 1945 г. по време на хистеректомия.

Съчетаването на стерилитет с повтарящи се белодробни заболявания провокира мнозина да предполагат редица диагнози. Една от тях е кистозната фиброза (CF, муковисцидоза), която представлява генетична болест, възпрепятстваща нормалното транспортиране на електролити и вода и причиняваща производството и натрупването на гъста слуз. Вследствие на тази болест са налице респираторни затруднения и повтарящи се белодробни инфекции. Известно е, че 97% от мъжете, страдащи от кистозна фиброза, не могат да имат деца заради вродена липса на семепровода - произвеждат се нормални сперматозоиди, но отсъства тръбата, по която те се придвижват до еякулаторните канали. В началото на 20 в. децата с муковисцидоза не са доживявали до първата си година, а през 70-те години - не повече от 16-годишна възраст.

Още едно вродено състояние - първична цилиарна дискинезия (синдром на неподвижните реснички), може да е причина за ранните симптоми на Оруел. При него се наблюдава неефективност на микроскопичните, подобни на косми, реснички, покриващи дихателните пътища. Така слузта и попадащите микроорганизми не могат да бъдат "почистени" от дихателната система. Децата с този синдром целогодишно страдат от кашлица, инфекции на горните дихателни пътища, повтарящ се среден отит и хроничен ринит. Не са редки и състояния като бронхиектазии, с каквато е бил диагностициран Оруел през 1938 г. Първичната цилиарна дискинезия често е придружена с безплодие, тъй като сперматозоидите също са неподвижни. Днес състоянието се открива с помощта на назална или бронхиална биопсия и електронно микроскопско изследване на тъканта, както и чрез измерване на концентрацията на азотен оксид в носа, която е намалена, когато е налице синдрома.

Бронхиектазията при писателя е диагностицирана след епизод на хемоптиза (изкашляне на кръв). Късно допълнение към медицинската му карта показва, че туберкулозата е потвърдена. Спекулира се, че тази диагноза е прибавена след култивиране на бактерията Mycobacterium tuberculosis, причиняваща туберкулоза, от храчка на Оруел или чрез положителен тест за инокулация на морско свинче. Открито писмо на писателя до редактора на съветско литературно списание, изпратено през 1938 г., е изследвано с напреднала технология. Установено е, че то съдържа Mycobacterium tuberculosis. Предположенията са две - или е влязъл в контакт с бактерията не по-късно от завръщането си от Испания (там е прострелян в гърлото), или в Индия, където живее през първата година от раждането си, или в Бирма. Известно е, че инфекцията може да остане латентна десетилетия наред. Съществува вероятност истинската диагноза да не е казана на Оруел до почти десет години по-късно, когато писателят се оплаква от треска, загуба на тегло и нощно изпотяване (симптоми на туберкулозата) в продължение на две години.

Смъртта го отнема от живота едва на 46 години, спирайки бъдещите му планове за още романи, есета, журналистически и литературнокритически материали. Но пък му позволява да довърши емблематичната си книга "1984", която се превръща в негова визитка.