Доказателства от средата на ХХ век, потвърждаващи, че плацебо лекарствата действат, дори когато пациентите са наясно, че ги приемат

От 1965г.

Странно или не, много медицински проучвания потвърждават, че хората, приемащи захарни таблетки, без каквато и да е активна съставка, все пак се чувстват по-добре след приема им. Именно това определяме като т.нар. "плацебо ефект". Това необичайно, разнообразно проявяващо се явление повдига интересен етичен въпрос - може ли лекарите да предписват плацебо на своите пациенти? Стандартният отговор е "не". Това снизходително отношение при третиране на болния, може да подкопае доверието му и да наруши принципите на информираното съгласие. Нещо повече – този избор на медиците би могъл да компрометира връзката между лекар и пациент. В най-лошия случай – да се навреди на здравето на пациента.

Голяма част от ефекта плацебо се основава на идеята, че той зависи от вярата. Хората трябва да очакват, че лечението ще проработи, за да изпитат положителния ефект. Лекарят, който предписва "сладките хапченца", ще трябва да заблуди (съзнателно) пациентите си. Но според Тед Капчук от Медицинското училище в Харвард, измамата може и да не е необходима. В клинично проучване той установява, че пациентите със синдром на раздразненото черво смятат, че техните симптоми се подобряват, когато приемат плацебо хапчета, макар да им е казано, че те са такива.

Фабрицио Бенедети, изследовател на плацебо в медицинското училище в Торино, който не е участвал в проучването на Капчук, казва: "Въпреки че няколко изследвания предполагат, че плацебото може да бъде еднакво ефективно и без измама, това е първото щателно проучване, което предоставя научни доказателства за това".

Позовавайки се на предишно изследване, публикувано в "British Medical Journal", той казва: "Направихме изпитването, защото знаехме, че лекарите дават плацебо на пациентите тайно и без информираното им съгласие. Нашето изследване пък е предназначено да тества дали ефектите от плацебо могат да бъдат използвани и без тази тайна измама. "

Повече за проучването

Доктор Капчук избира 80 пациенти със синдрома на раздразненото черво и ги разделя на случаен принцип в две групи: една, която приема плацебо два пъти дневно и друга, която не е "лекувана". По време на проучването, групата на Капчук е честно и открито информирана за естеството на процеса. Всеки пациент има подробна консултация с един от представителите на екипа, който обяснява, че захарните хапчета на практика са: "таблетки без активно вещество в тях".

Те съобщават на пациентите и, че: "плацебо хапчета, са ползвани в научни клинични тестове, за да се предизвикат и проучат осезаемите процеси на самолечение на ума и тялото. И обясняват: "плацебо ефектът е мощен - тялото може автоматично да реагира на приема му подобно на опита с кучетата на Павлов, които слюноотделят, когато чуват звънец. Въпреки това, положителното отношение съдейства на явлението, но съвсем не е задължително или необходимо. Самото приемане на хапчетата с вяра в действието им е същественото в случая."

Преди изпитването, пациентите отговарят на няколко въпросника относно тежестта на симптомите им. Питат ги дали те са се подобрявали или са се влошавали наскоро, дали са изпитали известно облекчение и какво е качеството им на живот. След 21 дни те отново отговарят на същите въпроси. Капчук установява, че тези, които са приемали плацебо, се чувстват по-добре от тези, които не са взели каквото и да е. Те съобщават за значимо облекчение на симптомите, които са станали по-малко тежки. Само качеството на живот не се различава значително между двете групи.

Това явление съвсем не е нещо ново под слънцето. През 1965 г. медиците Ли Парк и Лино Кови питат 15 невротични пациенти в психиатрична клиника, дали искат да приемат сладки таблетки (от чиста захар), които биха им помогнали, макар че в тях, на практика, няма лекарство. Пациентите се съгласяват и хапчетата помагат да се тушират част от симптомите им. Проучванията на Капчук се простират именно върху това историческо проучване. Единствената разлика е, че той добавя и контролна група.

Големите очаквания

"Ние направихме това проучване с почти минимален бюджет ", казва Капчук. А и, продължава той: "Никой не би финансирал начинание, в което се казва на пациентите, че ще получат плацебо." В крайна сметка, финансирането все пак идва от Националния център за допълваща и алтернативна медицина.

Едзард Ърнст, професор по комплементарна медицина в университета в Ексетър, казва: "Това е елегантно проучване, което предполага, че ритуалът за даване на лекарства на пациентите е клинично ефективен, дори ако им е казано, че лечението им е плацебо. Самият Капчук казва: "Подозирам, че простото изпълняване на медицинския ритуал по вземането на медикамента" би могъл да активира и задейства механизмите за самолечение". Амир Ра, невролог, който също изучава пласебо ефекта в университета "Макгил", добавя: "Научните доклади ясно показват, дори и да звучи странно, че приемането - а не действителното съдържание на медикамента, може да предизвика и задвижи лечебния процес".

Но пациентите всъщност очакват плацебото да "работи"? Ето къде докладът се натъква на подводен камък. След опита, Капчук използва проучването, за да провери дали пациентите разбират експеримента. Излизат и няколко статии по въпроса: например групата-плацебо смята, че хапчетата съдържат "захар", като някои от тях казват: "нищо", "брашно" или "калций". Това изглежда странно - би било очарователно да се знае дали пациентите са очаквали да имат по-големи ползи, разчитайки на очакванията си.

Изследванията обаче също така проверяват какво мисли групата-плацебо за идеята за приемане на захарните таблетки - дали са скептични, или очакват те да действат. Тези резултати: "ще бъдат докладвани другаде." Капчук казва: "Още не сме ги написали. Комбинирането на количествено проучване с качествено изследване е трудно и редакторите не ви дават достатъчно място за това... Медицинските списания не са добри с боравенето с качествени данни."

Независимо от това Капчук смята, че хората не трябва да вярват, че плацебото ще действа. "Моята хипотеза е, че голяма част от това, което се случва, е факт заради нашите подсъзнателни очаквания ", съобщава той. "Ние дори казахме на пациентите, че не е трябвало да вярват, че таблетките действат (въпреки че ние им дадохме много добри основания да очакват, че те ще действат)".

Граници и последици

Капчук признава и за още няколко слабости. Той се занимава с малък брой пациенти, а процесът е доста кратък. Всъщност, това е единственото проучване, което е "доказателство за функционирането на определен принцип", което сега ще трябва да бъде проверено с по-големи и по-дълги изследвания.

Още по-важно е, че проучването не е изцяло "двойно-сляпо". При което нито пациентите, нито учените знаят кой е включен в това лечение. Екипът на Капчук със сигурност няма представа в коя и каква група пациентите ще се разделят. Но няма и начин да се гарантира, че пациентите са невежи, когато се има предвид, че някои приемат хапчета, а други не. Очевидните ползи от плацебо-таблетките зависят от това пациентите да разчитат и да съобщават чинно за оттенъка на емоциите си, които се проявяват на приливи и отливи. Онези, които са ползвали плацебо, може да са „тласнати” да се чувстват по-добре и този проблем не може да бъде преодолян при опит, който сравнява плацебото с каквото и да е лечение.

Това може да няма значение, като се има предвид, че проучването измерва субективни преживявания. Ако пациентът каже, че се чувства по-добре, това несъмнено е добър резултат. Капчук осъзнава това и само предполага, че плацебо може да се използва за "заболявания, диагностицирани главно чрез субективни симптоми и интроспективна самооценка". Няма изглед таблетките с плацебо да станат допустимо утвърдено лечение в близко бъдеще, но те могат да се окажат полезни при състояния като депресия, тревожност или хронична болка.

Ернст не е убеден в това твърдение. Той казва: "Степента на ефекта вероятно е твърде малка, за да бъде клинично релевантна. Малко е вероятно плацебо да бъде от практическа полза. За него резултатите са интересни предимно от теоретична гледна точка ". Но Капчук смята, че ефектът, който е наблюдавал, е "клинично значим" и е сравним с този на някои лекарства, тествани за третиране на синдрома на раздразненото черва. Пример за това е медикаментът алосетрон.

В крайна сметка Капчук смята, че предписването на плацебо не трябва да нарушава етиката на съвременната медицина. Ако са прилагани с "правдоподобна причина... без измама или прикриване", те могат да доведат до подобрение в симптомите на пациента (всъщност Джанет Стемведел, етиолог и научен блогър предлага на вниманието на обществото някои ситуации, в които може да се счита за етично да се предписва плацебо). Най-малкото, Капчук ни казва, че "информираният прием на плацебо може да има потенциал на една печеливша стратегия", базирана на принципа „чакай и прецени", преди на пациента да бъдат предписани истински (и често пъти агресивни) лекарства.

Дали новият процес създава още едно измерение към вече съществуващите дебати? По-скоро не. Раз казва: "Тези резултати не са новост само по себе си, но те са интересни и повторяемостта е от първостепенно значение за науката, особено когато има противоречиви правила и резултати. Използването на плацебо има слабости от гледна точка на етиката и вероятно ще остане така за известно време, но това усилие е стъпка в правилната посока. Това показва, че можем да използваме плацебо без измама – като истинско плацебо-лекарство. "

Бенедети добавя: "Няма едностранен и категоричен плацебо ефект – те са много, с различни механизми (очакване, кондициониране, възнаграждение, модулация на безпокойството и други подобни), валидни в различни системи и условия. Предизвикателството за бъдещето е да разберем всички тези сложни взаимодействия и да ги използваме етично в лоното на медицинската наука. "

 По статията работи: Виктория Милова