Герти Кори - първата американка с Нобелова награда за медицина

От 1947г.

Доктор Герти Кори е първата жена в Америка, която получава Нобелова награда за медицина или физиология. Герти Кори и съпругът й - д-р Карл Кори, са първото семейство медици, на което е връчена престижната награда, като Герти е едва третата жена, която печели Нобелова награда. Двамата съпрузи заслужено я получават заради успешния си синтез на гликоген в епруветка. Откритието им, наречено "цикълът на Кори", дава яснота как точно се обработва гликогена в тялото, за да се възпроизведе глюкоза - процес, който столетия наред е пълна мистерия за медицинската общност.

Коя е Герти Кори

Герти Тереза Кори се ражда в Прага през 1896 г. Баща й е химик в захарна рафинерия. Още от малка е будно дете с изразен интерес към науките. През 1914 г. се записва в медицинското училище към Германския университет, където среща Карл Кори. Шест години по-късно вече притежава докторска степен по медицина, омъжва се за Карл и излиза първата им съвместна научна статия. Започва работа, изучавайки детските болести в Детска болница "Каролинен" във Виена.

Еврейският произход на Герти й пречи да бъде оценена и да заема каквито и да е университетски преподавателски позиции на Стария континент. Затова двамата съпрузи решават да имигрират в Съединените щати. Първо той заминава, а след 6 месеца тя. В Бъфало е наета като асистент патолог в Нюйоркския държавен институт за изследване на злокачествени заболявания (днес Roswell Park Comprehensive Cancer Center), по-късно е повишена на асистент биохимик. Карл също работи там като биохимик и оттогава започва сътрудничеството им и съвместната им работа, която прекъсва едва със смъртта на Герти.

Цикълът на Кори

Според семейните разкази бащата на Герти страдал от диабет и със своите думи "Намери ми лек" провокира нейния стремеж и интерес към метаболизма на глюкозата.

Двамата съпрузи повече от 30 години изследват как човешкото тяло метаболизира глюкозата. През 20-те на миналия век се знае, че неправилният метаболизъм на захарта може да предизвика диабет и хормонът инсулин осъществява контрол върху заболяването. Известен е ефектът на инсулина върху нивата на кръвната захар, но не и какъв е биохимичния механизъм зад този процес или как се метаболизират въглехидратите. Откритието им, наречено "цикълът на Кори", произтича от изследването им на въпроса какво регулира концентрацията на глюкоза в кръвта.

Метаболизмът на захарта осигурява енергия за жизнените процеси и дейности. Нашето тяло не може да направи и най-малкото мускулно движение без изгарянето на захарта. През 19 в. френският физиолог Клод Бернар открива гликогена в мускулите и черния дроб, представляващ подобно на скорбяла вещество. Молекулите на гликогена имат в себе си глюкоза и при нужда гликогенът се преработва от тялото в глюкоза. Това поддържа нивото й в кръвта постоянно, въпреки че доставката е неравномерна.

В основата на "цикъла на Кори" е взаимодействието между глюкозата и гликогена. Герти и Клод Кори откриват, че инсулина повишава окисляването на глюкозата и превръщането й в гликоген в мускулите, а после и в черния дроб. Епинефринът или адреналинът действа наобратно - намалява мускулния и чернодробния гликоген. Вече е установено, че мускулният гликоген не допринася много за кръвната захар и от това Кори си вадят извода, че мускулният гликоген вероятно образува междинно вещество, което след това циркулира през кръвта към черния дроб. Двамата съпрузи предполагат и след това на практика показват, че този междинен продукт е млечна киселина и е неизменна част от "цикъла на Кори" или цикъла на въглехидратите, описан от тях през 1929 г.

Нобелова награда за откритията за въглехидратния метаболизъм

През 1931 г. семейството се мести в Медицинския факултет към Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Там продължават работата си върху метаболизма на въглехидратите. За пет години Кори идентифицират т.нар. по-късно "естер на Кори" - глюкозо-1-фосфат, който е продукт от първата фаза от превръщането на гликогена в глюкоза. След установяването на това съединение интересът на Герти към механизма на действие на ензимите нараства. Със съпруга си разгадава структурата на споменатото съединение и откриват ензима, който провокира образуването му от гликоген. Наричат процеса фосфорилаза, като в същото време демонстрират и обръщане на реакцията - получават биологична макромолекула, произвеждаща гликоген, синтезирана за пръв път в епруветка. Значимото откритие и изследване върху ензимно-катализираните химични реакции на въглехидратния метаболизъм печелят признанието на научната общност и семейство Кори са удостоени с Нобеловата награда за физиология или медицина през 1947 г.

>>> Болест на натрупването на гликоген

Идентифициране на болестта гликогеноза

По-късно Гетри Кори открива със своя аспирант Джоузеф Ларнър т.нар. разклоняващ ензим, което заедно с установеното от нея за структурата на гликогена, поставя основите на изследванията й върху заболявания, свързани със съхранението на гликоген, назовани с името гликогеноза. Това е група състояния, за които и днес няма лечение, засягат 1 на 100 000 раждания. Още тогава Герти усеща, че те се дължат на някакъв дефект в ензимите, свързани с гликогена. След експерименти стигат с Ларнър до извода, че болестта на съхранение на гликоген съдържа гликоген със структурни разлики, което означава, че това е молекулярно заболяване. Впоследствие Герти идентифицира четири основни форми на болестта и доказва, че ензимната дисфункция е пряко свързана с гликогенозата. Преди нейното откритие съществуват само предположения, че ензимите могат да доведат до заболяване. Това е и темата на последната й статия, публикувана през 1957 г., годината, в която Герти Кори умира от миелосклероза.