Доктор Джорджиана Джагиело и медицинската й практика в областта на репродуктивната ендокринология

От 1955г.

Доктор Джорджиана Джагиело oще в ранна възраст проявява интерес към биологията, момичето има потребност да разрешава проблемите на хората, а именно тези интереси, съчетани с чувството за отговорност към околните и нуждите им, я прави особено подходяща да практикува лекарската професия.

Като ендокринолог, привлечен от репродуктивната медицина, д-р Джорджиана Джагиело посвещава кариерата си на това да открие причините за появата синдрома на Даун. Тя се опитва и да разбере какви са промените, които настъпват в човешките яйцеклетки, когато жените достигнат до полова зрелост. Тя усъвършенства нова техника за вземане на женските полови клетки, която понастоящем се използва в процедурите по ин-витро оплождане по света и е част от екипа, отговорен за появата на първото бебе в епруветка в Ню Йорк.

Джорджиана Джагиело се интересува от науката още в ранна възраст, печелейки национална научна награда на гимназията „Plainville” през 1944 г. Тя посещава Бостънския университетски колеж по изкуствата, където благодарение на стипендия завършва бакалавърската си степен през 1949 г. След завършването на медицинското училище в Университетска гимназия "Туфтс" през 1955 г., кариерата на д-р Джагиело като учен, проявяващ интерес в областта на репродуктивната медицина вече се простира на два континента.

През 1964 г. д-р Джагиело е първата жена, назначена в института „Institute for Advanced Study” в Университета на Илинойс „Урбана-Шампейн”. След като става старши преподавател по генетика в лондонската „Guy's Hospital” (работи там до 1966 до 1969 г.), тя получава предложение за председателското място, както и ръководна позиция в педиатричните и генетичните изследвания в институцията. Нещо повече, лекарката получава предложението лично принц Филип. След голямо обсъждане и обмисляне, тя отказва мястото и се връща в САЩ. Доктор Джагиело е първата жена, назначена за председател на Колумбийския университетски колеж на лекарите и хирурзите. По време на работата си в областта на генетиката в Лондон д-р Джагиело се интересува от изследването на хромозомите и връзката им със синдрома на Даун. За да изучава хромозомите, те трябва да изследва множество яйцеклетки. Работата й с д-р П. Е. Полани помага на д-р Джагиело да адаптира към своите пациентки техника, използвана дореди това за вземане на яйцеклетки от дребни бозайници. Първата стъпка в процеса, който води до събирането на около пет или шест женски полови клетки, е да се стимулира съзряването им. След това се предизвиква овулация. Накрая яйцеклетките се събират посредством лапароскопска процедура.

Когато д-р Джагиело се завръща в Съединените щати през 1970 г., тя продължава своите изследвания като професор по акушерство, гинекология и човешка генетика в Колумбийския университет, по-късно тя става директор на университетския център по репродуктивни науки. Тя е там, до 1983 г., когато се ражда първото бебе „в епруветка” в Ню Йорк. Доктор Джагиело припомня: "Работата ми беше да създам лабораторията и системата за получаване на яйцеклетките. Това беше изключително екипно ориентирана процедура, която включваше много манипулации с яйцеклетките". Заради изследователския ми опит, казва тя: "Знаех как изглеждат здравите женски полови клетки, а по това време нямаше много хора, които да боравят с подобни познания. Виждах всеки ембрион, който минаваше тук." Поглеждайки назад към работата си като директор на Центъра по репродуктивни науки, тя казва, че: "най-важното е да си спомняте мястото, където сте получавали най-много радост. За мен, това място беше столчето, на което гледах под микроскопа си по време на работа. Всеки трябва да намери своят източник на това малко щастие. Повече от четиридесет години д-р Джагиело открива своето голямо удовлетворение в работата си на генетичен изследовател, търсещ причините за появата на синдрома на Даун. За съжаление тя така и не намира отговора, но докато се опитва да го направи, лекарката усъвършенства техника за вземането на човешки яйцеклетки, която и сега се използва при процедурите по ин-итро оплождане в САЩ и света.

Изследването на д-р Джагиело, търсещо причините за синдрома на Даун довежда не само до разработването на тази техника, но и до по-доброто разбиране за влиянието на факторите на околната среда и експозицията на химикали върху развитието на плода. Други нейни проучвания са фокусирани върху индустриалните фактори от околната среда и спонтанните аборти. Голяма част от нейните изследвания са фокусирани и към репродуктивността при някои животни. Сезонната хибернация на турския хамстер, например, съчетана с големия брой триплоидни ембриони, го направи идеален изследователски модел. Работата й с тези бозайници довежда до повече от дузина публикации. През 1997 г. лекарката получава наградата за отличие в работата от "Колумбийския университет". Продължителното й изследване за причините за синдрома на Даун води до много научни постижения, но така и не са на лице така желаните отговори. "Ние просто не успяхме да ги получим с методите на нашето време", казва д-р Джагиело. "Някъде съществува малка „улика”, която ще ни позволи да разработим технологията. Така ще можем и да зададем правилния въпрос, и да му отговорим. Бих искала да мога да го видя докато съм на този свят".