Древни източници, разказващи за тракийското билколечение и водолечение

От -380г.

Освен с лечители богочовеци Древна Тракия можело да се похвали и с доста добри лекари, които по правило били служители на тези божества. Сведения за тях както и за наличието на военни лекари, се съдържат в диалога на Платон, озаглавен "Хармид" (датира от около 380 г. пр. Хр).

Най-старо сведение за древнотракийската употреба на минерална вода при лечението на кожни заболявания се съдържа в Херодотовото описание на похода на Дарий I през тракийските земи от V в. пр. н. е. По-късно минералните извори и лечебните им води получават още по-голяма популярност.

За тракийската лечебна система е характерно лечението с билки. Теофраст Ерезийски (III в. пр. н. е.) отбелязва, че траките са използвали лечебните растения кентавър, пелин, чемерика, поветица, бузалък, дива мащерка и др.

Плиний Стари посочва, че билката бузалък се прилагала при кръвоспиране. Подобни сведения за лечебните средства от растителен и минерален произход, използвани в тракийската медицина, се съдържат в съчинението на римския военен лекар Педаний Диоскорид "За лечебните средства" ("De materia medica"). Сред билките, посочени от него, са змийското мляко, червеният кантарион, мащерката, копърът, подбелът, къпината, белият равнец, съсънката, пълзящият очиболец, блянът, лопенът, сладката папрат, бъзът и др.

Траките са се лекували и с минерала каламин (цинков хидроксилат), със стипца и други минерални средства, добивани от тях. Сведенията на Диоскорид са били ползвани нашироко от Гален, Авицена и други средновековни лекари и по този начин тракийските лечебни средства стават достояние на европейската н световната медицина.

Използването на минералната вода и въобще природолечението, наред с билколечението, повлияването с музика и "добри беседи", както и редица други лечебни методи и средства на древнотракийска медицина продължават да се използват в старобългарската, средновековната и съвременната българска медицина.