Древни източници, разказващи за употребата на глухарчето и медицинската история

Предклиничните изследвания, касаещи употребата на глухарчето в медицинската наука разкриват множеството полезни свойства на билката, включително и данни за противовъзпалителните, диуретичните, имуномодулаторните и пробиотичните й свойства. Глухарчето стимулира дейността на храносмилателната система, то е инсулинов стимулант, има антиангиогенни и антинеопластични свойства, въпреки че не всички проучвания са съгласни с последните две твърдения.

За съжаление по-ранните епохи, разказващи за употребата глухарчето в медицината разполагат с много малко съхранени доказателства, касаещи провеждането на определени клинични проучвания. Глухарчето най-често било включвано в сложни билкови формули, целящи облекчение на нарушеното храносмилане, облекчение на инфекцията с хепатит В, както и състоянията, съпровождащи гастрита и чревната метаплазия.

Като цяло, глухарчето в Древността е било много полезно, въпреки че прекомерната употреба можела да влоши състоянията на острите стомашно-чревни възпаления. Билката, цъфтяща с малки жълти цветчета се счита за един от най-разпознаваемите плевели по света. Традиционната употреба на глухарчето в медицината може да се проследи до толкова назад, че вероятно писмеността и употребата на растението като лекарство "се развиват" успоредно.

Листата на китайското глухарче (T. mongolicum) са споменати за пръв път в писмен вид в "Tang Materia Medica", датираща от 659 пр. Хр. Билката е считана за изключително ценно средство в китайската медицина, предназначено за външна и вътрешна употреба. Глухарчето се ползвало за лечение на абсцеси, за облекчаване на очните възпаления и като диуретик.

Въпреки че най-вероятният ботанически произход на глухарчето е Азия, съществуват немалко митове, касаещи традиционната му употреба в цяла Европа. Билката е спомената и в Диоскоридовата "Materia Medica". Медикът използва древногръцкото име на растението, а според историците даденото от него описание напълно съвпада с това на глухарчето. Тези традиционни източници свидетелстват, че корените на билката се считали за средство, подпомагащо дейността на черния дроб, докато листата и цветовете се ползвали като диуретици и храносмилателни стимуланти.

Статията е част от историята на:

• История на глухарчето в медицинската наука