Д-р Сол Кругман и експериментите с хепатит: наука, която променя медицината

От 1911г. до 1995г.

Името на д-р Сол Кругман е свързано с едни от най-влиятелните, но и най-спорни изследвания в историята на инфекциозните болести. Неговата работа върху хепатита през втората половина на XX век помогна да се изясни, че това не е едно-единствено заболяване, а група от различни вирусни инфекции с различно поведение, начин на предаване и тежест.

Кругман е роден през 1911 г. в Бронкс, Ню Йорк, в семейство на емигранти. Учи в Охайо, а по-късно завършва медицина, преди да се насочи към педиатрията и изследванията на инфекциозни болести. Той работи в период, когато хепатитът е бил сериозен медицински проблем, а механизмите на разпространението му все още не са били напълно разбрани. Именно в този контекст неговите експерименти в Willowbrook State School се превръщат в ключов, макар и дълбоко спорен, източник на знания за заболяването.

Първи години в Willowbrook

Кругман е привлечен в Willowbrook (институция за деца с интелектуални затруднения)в средата на 50-те години, за да се справи с проблема с ендемичните заболявания сред пациентите на институцията. Условията там са били изключително тежки — заведението е обслужвало около 6000 души, а по-късна проверка описва мястото буквално като "змийска яма" заради пренаселеността и лошата хигиена. Първоначалните епидемиологични проучвания на Кругман показват, че децата имат едно към две шансове да прекарат хепатит още през първата си година в институцията, а около 90% от пациентите вече са носили маркери за прекаран хепатит А.
Кругман и екипът му провеждат проучвания, при които деца са били умишлено излагани на хепатит, за да се наблюдава как протича инфекцията и какви фактори влияят върху развитието ?.

Изследването е включвало няколко групи: едни деца са били изложени на вируса без да получат гамаглобулин, други са получавали инжекции с гамаглобулин преди експозицията, а трети са служили за контрола. Децата, включени в проучването, са били настанени отделно — в по-нови и по-чисти помещения с постоянни грижи, докато останалите обитатели на институцията са продължавали да живеят при много по-лоши условия.

Тъмната страна на проучването на доктор Кругман

За да включи дете в изследването, екипът е изисквал писмено съгласие от родителите. В писмата, изпращани до тях, се е обяснявало, че се изпробва нов принцип за предпазване от епидемии на хепатит и че участието може да даде на детето имунитет срещу болестта за цял живот. На практика обаче съгласието невинаги е било толкова свободно, колкото изглежда на хартия — институцията е била хронично претоварена, а участието в изследването за много родители е било единственият реален път детето им да получи място в институцията.

Научният принос от тези изследвания е значителен. Кругман успява да покаже, че има поне два различни типа вирусен хепатит: инфекциозен хепатит A, който се предава по фекално-орален път, и по-тежкия серумен хепатит B, който се предава чрез кръв и телесни течности.

Резултатите от изследванията на доктор Кругман

Един от най-важните резултати от работата му е доказателството, че загрят серум от носител на хепатит B може да предизвика защитен имунен отговор, без да причинява самото заболяване. Това откритие се смята за важна стъпка към развитието на ваксини срещу хепатит B, които по-късно започват да се използват широко в света. Според по-нови оценки на специалисти по ваксинология, работата на Кругман реално е ускорила създаването на ваксина срещу хепатит В с години.
Изследванията му също така помагат да се потвърди защитният ефект на гамаглобулина срещу хепатит A и да се подобри разбирането за различните клинични форми на заболяването.

По-късно Кругман допринася и за разработването на ваксини срещу рубеола и морбили, а кариерата му продължава като ръководител на педиатричния факултет в Нюйоркския университет. Той е избран за член на Националната академия на науките на САЩ, автор е на класически учебник по детски инфекциозни болести и получава престижни отличия като наградата "Робърт Кох" (1978) и наградата "Джон Хауланд" (1981).

Скандалът Willowbrook

Независимо от научните резултати, експериментите в социалната институция Willowbrook са остро критикувани като неетични. Причината е, че са засегнали уязвими деца, които не са могли да дадат истинско информирано съгласие, а условията в институцията са поставяли въпроса доколко изборът на родителите е бил свободен.

Критиката се засилва рязко през 1972 г., когато журналистът Гералдо Ривера заснема документален репортаж за ужасяващите условия в институцията — гладни, необгрижени и оставени без надзор деца — който предизвиква национално възмущение.

Скоро след това медицинска организация връчва на Кругман награда за изследванията му върху хепатита на годишна конференция, а протестиращи опитват да щурмуват сцената. Скандалът в крайна сметка води до съдебно дело и до подписването на споразумение, което задължава щата да реформира институцията и да пренасочи много от пациентите към грижи в общността.

Самият Кругман защитава работата си до края на живота си. През 1986 г. той пише, че продължава да е убеден, че изследванията са били етични и оправдани, посочвайки, че "децата в институцията така или иначе почти неизбежно са щели да прекарат хепатит заради условията в самото заведение". Той умира през 1995 г.

Днес Кругман се помни едновременно като учен, допринесъл съществено за разбирането на хепатита, и като фигура, чиято методология е преминала морална граница. Случаят Willowbrook по-късно е посочван като един от примерите, повлияли на изграждането на съвременните етични стандарти за изследвания с хора — включително принципите за уважение към личността, благодеяние и справедливост, залегнали в по-късни документи за биоетика. Историческият му принос е свързан с реални медицински постижения, но случаят Willowbrook остава предупреждение, че медицината трябва да напредва в рамките на ясни етични стандарти.