Еволюция и расизъм: древните африканци са имали светла кожа

Учените винаги са използвали промените в цвета на кожата като доказателство, подкрепящо идеята за принадлежността към различни раси. А всъщност може би напълно са грешали.

Изследване на различните генетични варианти, свързани с пигментацията на кожата в Африка, помага да дадем отговор на въпроса защо цветът на кожата на представителите на различните африкански племена варира в широки граници. По този начин учените доказват, че факторите, които контролират цвета на тена ни, са много по-сложни от цялостната концепция за расовата принадлежност.

"Една от чертите, която повечето хора биха свързали с расата – цвета на кожата – е ужасен фактор за класификация," твърди генетикът Сара Тишкоф от университета Пен. "Проучването наистина дискредитира идеята за биологичната структура на расата. Между групите няма ясни граници, които да са оправдани от биологични маркери."

Екипът на Тишкоф е събрал 1 570 доброволци от африкански произход от етнически и генетично разнообразното население на Етиопия, Танзания и Ботсвана.

Част от доброволците, участвали в изследването.

Учените измерили способността за отразяване на светлина на кожата на участниците, което е индикатор за нивата на кожния пигмент меланин. Те също така взели и ДНК-проби.

Цветът на кожата на доброволците варирал силно, като с най-тъмна кожа се оказват пастирските общества в източна Африка (Нило-Сахарския регион), а с най-светла кожа – народът от ловци-събирачи Сан в Южна Африка.

"В Африка съществува огромно количество вариации, от кожа светла като при някои азиатци, до най-тъмната кожа в света и всички средни варианти между тях."

Когато екипът анализирал ДНК-пробите на участниците, те пресели около 4 милиона елемента от генома на доброволците, търсейки нуклеотидни вариации, които биха могли да създават различията в цвета на кожата им.

Те идентифицирали 6 ключови гена – познати като SLC24A5, MFSD12, DDB1, TMEM138, OCA2, и HERC2 – които създават варианти до голяма степен свързани с пигментацията на кожата, и които заедно отговарят за 29% от вариациите в тена на хората в Етиопия, Танзания и Ботсвана.

Но тези гени не влияят само върху външния вид на африканците. Предходни проучвания показват, че същите гени на същите маркери стоят зад светлата кожа на европейците и азиатците.

Анализът на събраните данни също така предполага, че повечето от вариациите съществуват от над 300 000 години, а някои са на повече от 1 милион години, което от своя страна означава, че предхождат съвременния човек (Homo sapiens) и са отговаряли за контрола на пигментацията на по-примитивните ни предшественици.

Екипът смята, че някои от вариантите на светлата кожа, включително онези около HERC2 и OCA2, може би са се появили в Африка преди почти 1 милион години, след което са се разпространили в Европа и Азия.

Това означава, че нашите предшественици са имали светла, не тъмна кожа, след което просто са еволюирали, за да се приспособят към новите условия.

"Ако избръснете едно шимпанзе, ще видите, че то има светла кожа, поради което е логично, че цветът на кожата на предците на съвременния човек може би е била сравнително светла," казва Тишкоф.

"Вероятно, когато сме изгубили косменото покритие по телата си и сме се изместили от горите към откритите пространства на саваните, е възникнала необходимостта от по-тъмна кожа."

Но това прочуване не е заключително, тъй като 70% от биологичните маркери, които влияят върху цвета на кожата на африканците, предстои да бъдат идентифицирани. Въпреки това изследването показва, че има повече особености на кожата, които ни обединяват, отколкото ни разделят – още едно опровержение на расистките теории, свързани с цвета на кожата и "господстващата" раса.

Светлата пигментация на кожата, както вероятно и други "европейски" черти, не са уникални и характерни само за европейците. Човешките популации са се размножавали и смесвали откакто съществуват като видове.

по статията работи: Величка Мартинова