Епидемии по нашите земи през 5 и 6 век

От 543г.

Любопитен е фактът, че древният историк Комес Марцелин (VI век), който е писал на латински, е създал хроника, касаеща епидемия от опасно заболяване, опустошавало Източната Римска Империя по времето на император Юстиниан I. Цитат от неговия труд гласи:
"543 година (VI индиктион)... голям мор опустошавал италийската земя и еднакво изтощението Ориент и Илирик".

Доказано е, че този негов текст касае първата чумна епидемия, която се появила в гр. Палуза в Долни Египет, който в този времеви период бил в част от империята. За около пет години епидемията от бубонна чума засегнала всички известни до този момент страни и отнела живота на няколко десетки милиона души.

Като се има предвид общата историческа обстановка по нашите земи в този времеви период, може да се направи изводът, че тази епидемия е имала решаващ дял, що се касае до промяната на етническия състав на населението на Балканите.

За чумната епидемия сред аварите, които през VI в. воювали срещу империята, също са съхранени някои сведения. Например, историкът Теофилакт Симоката (автор е на писмения труд "Гръцки извори"), живял по времето на император Ираклий, чиито сведения за късната античност са особено ценни за нашата история, пише по този повод:

"... защото сред пълчищата на варварите почнала повсеместно да върлува чума и нещо, което било за тях неотвратимо и неподатливо за умуване. Така хаганът заплатил със заслужено наказание... Седем негови деца получили оток в слабините и били обхванати от някаква огнена треска, та в един ден завършили живота си".

Касае се за времето около края на VI в. От откъса се вижда, че заразното заболяване е чума, която протичала мълниеносно. Предполага се, че се касае за същата епидемия. За нея е писал и историкът Теофан Изповедник: "...Чумата погубила седем сина на хагана".

И двамата последни историци посочват факти за епидемията сред аварите. Информация за други инфекциозни заболявания, върлували сред местното население по нашите земи сведения в техните трудове не са открити. Въпреки това, при обстановката на военните действия, които често се протакали по няколко години, не е изключено да е имало преминаване на различни епидемии сред местното население през 5 и 6 век.

От написаното до тук може да направим извод, че присъствието на опасните инфекциозни заболявания, поразявали населението по нашите земи, определенено не са единично събитие, а ако трябва да се "допитаме" до безпристрастната медицинска история, то този факт определено ще се потвърди. За съжаление епидемии от заразни заболявания са върлували сред жителите на древна Тракия и в периода от 1 до 3 век.