Епидемия от жълта треска във Филаделфия и първи наблюдения върху болестта от 1793г.
От 1793г.
След 31 години отсъствие на американска територия през 1793-та жълтата треска "се завърнала" във Филаделфия, отнемайки живота на хиляди хора само за няколко месеца. Тъй като по това време въпросното населено място било столица и най-големият град в САЩ, то било седалище както на местни, така и на федерални организации. Много от техните членове (включително и президентът Джордж Вашингтон) побързали да напуснат Филаделфия, за да се спасят от страшната "гостенка". Точният брой на случаите от жълта треска бил около 11,000 души.
Както можете да предположите, малцина били тези, които искали "близка среща" с коварното заболяване. Сред въпросните смелчаци бил д-р Бенджамин Ръш (1745-1813). Заради своето любопитство да опознае произхода на болестта и да намери лек срещу нея, медикът останал във Филаделфия по време на епидемията.
Той не губил време, а започнал веднага да си води бележки за състоянието на пациентите си, както и за условията на живот в града, като цяло. Интересното е, че наблюденията му варирали от забележки като: "На (или около) 12 септември в два часа сутринта беше забелязан метеор.", до "Комарите бяха необичайно много". За съжаление, Ръш така и не разбрал, че съществува доста тясна връзка между присъствието на насекомите и масовото разпространение на заразата. Като много други, специалистът бил поддръжник на т.нар. "миазмена" теория, която се радвала на голяма популярност на територията на американска столица. Тази теория поддържала тезата, че заболявания като жълтата треска по всяка вероятност били резултат от замърсяване на въздуха с определен вид отровни вещества при някакъв вид производствена или друга човешка дейност. Според мнозина, за епидемията от жълта треска в региона на Филаделфия "виновни" били отпадъците от развалено кафе, доставяно с кораби в пристанището.
Ръш направил и други открития относно заболяването. Той забелязал, че при избухване на епидемията във Филаделфия жълтата треска "пощадила" бежанците от French West Indies – регион, разположен между Карибския басейн и Северноатлантическия океан. Лекарят не можел да знае обаче, че въпросните жени и мъже в по-ранен период са били изложени на инфекцията и организмът им вече проявявал невъзприемчивост към нея.
В същото време, американецът погрешно смятал, че чернокожите имат вроден имунитет срещу жълтата треска. До такова заключение той достигнал, тъй като се запознал подробно със статистически данни, касаещи региона на Чарлстън (Южна Каролина). По време на това проучване лекарят не открил нито един регистриран случай на болен от жълта треска от тази раса. Малко по-късно обаче той със съжаление установил, че съвсем не бил прав и, че чернокожите хора също не са предпазени от разболяване.
В отговор на ужасяващите щети, които нанесла епидемията, няколко години по-късно, през 1799г., във Филаделфия бил създаден специален лазарет. В него били настанявани и слагани под карантина пътешественици, които пристигали в града с кораб. Всички пътници от каютите били пращани най-напред в лазарета, за да бъдат щателно преглеждани. Ако се окажело, че са заразени, те оставали в болничното заведение, а корабният товар бил изпращан на съхранение в общинския склад. Тези мерки помогнали на американците да се защитят не само от жълтата треска, но също и от много други остри инфекциозни заболявания като едра шарка и петнист тиф.
Така, наблюденията на Бенджамин Ръш върху жълтата треска щели да поставят началото на дълъг поход срещу коварното заболяване. Трябвало да мине почти век обаче до откриване на неговия причинител и създаване на подходяща ваксина срещу него.
Статията е част от историята на:
Библиография
http://www.historyofvaccines.org/
Коментари към Епидемия от жълта треска във Филаделфия и първи наблюдения върху болестта от 1793г.