Епидемията от жълта треска във Филаделфия през 1793г.

От 1793г.

Акценти

От края на 17 в. в САЩ се появяват внезапни огнища на жълта треска и в продължение на над едно столетие те всяват паника и носят смърт за хиляди хора. По това време науката все още не е достатъчно развита, за да бъде установено какво причинява болестта и какви мерки да се вземат за нейното предотвратяване. Затова жълтата треска, наричана още "жълта чума", дълго време се смята за ужасяваща и мистериозна заплаха, отнемаща човешки животи и причиняваща дълготрайни последици на обществото.

Конкретно един град в САЩ търпи сериозни загуби заради жълтата треска. Това е Филаделфия, която още от основаването си започва оживена търговия с Карибите, откъдето пристига болестта през 1699 г. В продължение на близо век заболяването периодично напада града - изненадващо се появява след дълги интервали на относително спокойствие. По-големи огнища се образуват през 1741 г., 1747 г. и 1762 г., но след 1790 г. треската засилва своя натиск и поразява с по-голяма честота и ярост.

Голямата епидемия от 1793 г.

През 1793 г. във Филаделфия избухва огнище на жълта треска по време на периода, в който градът е столица както на щата Пенсилвания, така и на Съединените щати. Започвайки от огнище от инфекции близо до брега на река Делауеър, треската се разпространява бързо през лятото и есента, подклаждайки паника в целия град. Онези, които успяват да избягат, се насочват към провинцията – изселване, наброяващо хиляди души. Сред хората, които остават, болестта отнема около 5000 живота. Американски градове забраняват внасянето на стоки и пристигането на хора от тогавашната столица от страх инфекцията да не се пренесе.

Служителите на федералното, щатското и общинското управление напускат града, оставяйки кризата в ръцете на кмета Матю Кларксън и комитет от доброволци, ръководен от търговеца Стивън Жирар. Най-активно участие в потушаването на огнището обаче взима афроамериканското население поради широко разпространеното вярване, че е имунизирано срещу треската.

Епидемията от жълта треска поставя началото на широк дебат относно причината за болестта и най-добрите средства за нейното контролиране. От Лекарския колеж във Филаделфия са на мнение, че треската е едновременно заразна по природа и чуждестранна по произход, докато група, водена от Бенджамин Ръш, най-известният лекар в града, твърди, че зад болестта стоят само вътрешни фактори на околната среда. Включвайки доводите и на двете страни в спора, Пенсилвания създава нов здравен съвет на Филаделфия през 1795 г., чиято цел е да налага както карантинните, така и санитарните разпоредби.

Ръш си води бележки за състоянието на пациентите си, както и за условията на живот в града като цяло. Интересното е, че наблюденията му варират от забележки като: "На (или около) 12 септември в два часа сутринта беше забелязан метеор" до "Комарите бяха необичайно много". За съжаление той така и не разбира, че съществува доста тясна връзка между присъствието на насекомите и масовото разпространение на заразата. Като много други, лекарят е поддръжник на т.нар. "миазмена" теория. Тя поддържа тезата, че заболявания като жълтата треска по всяка вероятност са резултат от замърсяване на въздуха с определен вид отровни вещества при някакъв вид производствена или друга човешка дейност.

Последици след епидемията

Независимо от новите мерки, жълтата треска се връща седем пъти през следващите дванадесет години, но епидемията от 1793 г. определя бъдещият модел, по който управата и жителите на Филаделфия ще реагират на последващите огнища. Всяка вълна води до подобни модели на евакуация, изолация, търсене на изкупителна жертва и подклажда продължаващия спор в медицинската общност, мотивирайки по-широки, макар и напразни, усилия за облекчаване на ефектите от болестта. Въпреки че се смята, че кърменето предлага известна защита, само зимният студ и унищожаването на комарите слагат край на всеки пик на жълтата треска.

Всеки път, когато се появява заболяването, то оказва дълбок ефект върху страната и по-специално върху града. "Жълтата чума" е един от факторите, които допринасят за упадъка на Филаделфия. Друг ефект, който тя постига, е развитието на журналистиката и литературата - болестта се превръща в постоянна тема, която се обсъжда и описва от писатели и журналисти. Тя стимулира и учените да търсят как да я победят. От друга страна градският характер на заболяването засилва стремежите и желанията за живот извън големите населени места и аграрните занимания, придавайки донякъде романтизъм на епохата на Томас Джеферсън.

След 1820 г. жълтата треска поразява Филаделфия и други северни пристанища по-рядко, но присъства като постоянен проблем в американския юг. Битката с болестта е спечелена едва когато изследователите Карлос Финлей и Уолтър Рийд разбират каква е етимологията на заболяването и начертават мерките за контролирането му.