Какво представлява синдромът на Алиса в страната на чудесата

От 1955г.

Сензорно разстройство, при което пациентът има нарушения в зрителните си възприятия, наблюдава се метаморфопсия (дефект, при който предметите се виждат изкривени), времето изглежда прекалено забързано или забавено, се определя като синдром на Алиса в страната на чудесата (AIWS). Симптомите на това рядко състояние ги изпитват много малък процент от хора, които страдат от мигрена, епилепсия или друго невропсихиатрично заболяване. До момента не е конкретизирана причината, поради която то възниква, специалистите трудно го разпознават или дори изобщо не знаят за него. Идентифицирани са 42 зрителни симптома, 16 симптома, свързани с представата за определен естетически образ на тялото, създаден на база подадени сигнали от мозъка за студ, допир, топлина и болка, както и други симптоми извън споменатите по-горе.

Поради редките си проявления AIWS е недостатъчно проучен и изследван, познанията за неговите клинични и психосоциални последици, етиология и епидемиология са непълни. От 1955 г. официално са публикувани 169 описания на случаи на синдрома.

Какво представлява синдромът

Синдромът на Алиса в страната на чудесата или още синдромът на Тод (по името на психиатъра, дал официалното наименование на състоянието, кръщавайки го на произведението на Луис Карол) се изразява най-общо казано и най-често в промяна на визуалните възприятия. Счита се, че минимум 10% от хората поне веднъж в живота си са получили такъв епизод.

До момента са установени десетки характерни за AIWS симптоми, като интересното е, че всеки се проявява самостоятелно, а не заедно с някой от останалите. Тяхната продължителност може да трае от минути до няколко дни, но също така може да не изчезват в продължение на години или да се появяват цял живот. Повечето симптоми се приписват на централно разположени невронни популации, вероятно и клетъчни колони, които избирателно реагират на специфични видове сензорни данни, възприемани от човека.

Част от симптомите, които са характерни за синдрома, могат да бъдат резултат и от съвсем друг проблем, което прави диагностицирането особено трудно. Пациентите най-често споделят, че са изпитали:

• Макропсия - възприемат обектите с по-малки размери, отколкото са в действителност.
• Макропсия - обратното - обектите изглеждат на страдащия от синдрома по-големи.
• Телеопсия - предметите сякаш са по-далеч, отколкото са в действителност.
• Пелопсия - обектите изглеждат по-близо.
• Метаморфопсия - изкривяване и изопачаване на линии, предмети.

Според Националния център за биотехнологична информация (NCBI) на САЩ преките причини за появата на Синдрома на Алиса в страната на чудесата са мигрена, инфекция, травма на главата, мозъчен тумор и остър дисеминиран енцефаломиелит. През последните години изследвания показват връзка между AIWS и детски инфекции, с вируса на Епщайн-Бар (Epstein-Barr), мононуклеозата. Доклади от медицински случаи свидетелстват за възникването на синдрома по време на инфекциозни заболявания като енцефалит, причинен от вируса на Coxsackie B1, от варицела-зостер или от вируса на грип А, при кавернозен ангином, лизии в централната нервна система, травматична енцефалопатия, при невропсихиатрични състояния като епилепсия, шизофрения, депресия и синдром на погрешната идентификация.

AIWS по-често се среща сред деца и юноши до 18-годишна възраст, като най-честата причина за неговата проява е енцефалитът, причинен от вируса на Епщайн-Бар. Процентът на възрастните и тези в старческа възраст е по-малък и при тях синдромът възниква вследствие неврологични разстройства, от които мигрената е най-разпространеното.

В по-голямата си част случаите, при които се наблюдава синдрома на Алиса в страната на чудесата, не подлежат на някакво сериозно лечение. При някои настъпва пълно прекъсване на появата на симптомите, било то от само себе си или след подходяща терапия. При хроничните състояния като мигрена и епилепсия симптомите периодично възникват съобразно активните фази на болестта. Затова нуждата от лечение трябва да се преценява на база правилно познаване на естествения ход на различните основни заболявания и състояния, които провокират появата на синдрома. На пациента внимателно трябва да се обясни за терапевтичните средства, какво да очаква от тях и при какви обстоятелства. При неклиничните пациенти дори само спокойствието може да бъде достатъчно, а при клиничните се изписват антиепилептични, антивирусни лекарства, антибиотици, медикаменти, профилактиращи мигрена и др. Рядко се предлагат за лечение антипсихотици, за които се смята, че ефикасността им в по-голямата част от случаите е много малка.

Доколко "популярен" е синдромът в научната общност

През 2020 г. д-р Махбуб Хосейн от Texas A&M School of Public Health, College Station, публикува изследване доколко AIWS е познат и проучван от научната общност, каква и колко информация има за синдрома в интернет пространството. В базата данни на Web of Science (платена платформа, съдържаща данни от академични списания, протоколи от конференции и други документи от различни учебни дисциплини) първата публикация за синдрома на Алиса в страната на чудесата е от 1977 г. До 2008 г. броят на статиите за състоянието са изключително малко за година, но постепенно започват да се увеличават и през 2018 г. достигат своя максимум.

Държавите, които публикуват най-много изследвания и проучвания за синдрома, са предимно от Европа и Северна Америка. Много по-малко идват от Азия, Южна Америка, Африка и Океания. САЩ оповестяват най-много материали по темата - 27, след тях са Япония с 11, Германия и Италия с по 9 и Франция и Испания с по 8.

Библиометричният преглед, който прави д-р Хосейн, свидетелства за ограничен брой статии за AIWS. По-голямата част от материалите са поместени в невропсихиатрични списания, а авторите им работят към институции, намиращи се в европейски и северноамерикански държави с висок доход. Причините за отсъствието на първични проучвания и за липсата на изследвания от страни с ниски доходи се търсят в редкостта на синдрома в общата популация, от една страна, и в невъзможността на по-бедните страни да осигурят нужния изследователски капацитет за проучването на дадени болести, които също са налични на тяхна територия, от друга страна.

Въпреки това през последните години се наблюдава засилване на интереса към AIWS сред научната и професионална общност. В своите публикации учените се обединяват около становището, че съществува връзка между инфекциозните заболявания в ранна възраст и невропсихиатричните състояния, свързани със синдрома на Алиса в страната на чудесата. Комплексните проявления на AIWS го превръщат в интригуващ обект за проучване от изследователи от различни области като микробиология, детско здраве, имунология, поведенчески и неврологични науки, науки за психичното здраве.

Статията е част от историята на:

• История на синдрома на Алиса в страната на чудесата