История на синдрома на Алиса в страната на чудесата

Синдромът на Алиса в страната на чудесата (AIWS) е много рядък и най-често се проявява при пациенти, които страдат от мигрена, епилепсия, делириум, мозъчни тумори или други невропсихиатрични състояния. Възможно е синдромът да се предизвиква и от инфекция с патогени от типа на Епщайн-Бар (Epstein-Barr). Учените са открили връзка между синдрома и Лаймската болест, H1N1-грипната инфекция и мононуклеозата. Все още не са проучени добре етиологията, епидемиологията, психосоциалните и клиничните последици на AIWS именно заради редките му прояви. Нарича се още синдромът на Тод - по името на английския психиатър Джон Тод, наименувал състоянието. Той го нарича така по едноименната книга на Луис Карол, в която писателят описва преживявания на малката Алиса, която намалява и увеличава размерите си посредством храна и напитки.

Хората, страдащи от синдрома, получават изменения на визуалните и сетивни възприятия, при които предмети и части на собственото им тяло им изглеждат, че намаляват или растат, имат усещането, че времето се забавя или забързва. Освен измененията във визуалните може да се наблюдава промяна и в слуховите и тактилните възприятия.

Въпреки че синдромът на Алиса в страната на чудесата се среща и при възрастни, по-честите потърпевши са децата и юношите. Епизодите могат да продължават около няколко минути, час или до дни и се случват най-вече през нощта. Хората изпитват безпокойство и страх, мислят, че полудяват, особено ако за първи път изпадат в това състояние. Възможно е заболяването да се прояви еднократно или няколко пъти, но има регистрирани и хронични състояния.

Тъй като не е известен точният произход на AIWS и какво го причинява, лечението му се изразява в облекчаване на симптомите чрез осигуряване на тихо и спокойно място и спазването на диетичен режим специално при страдащите от мигрена.

През последните години след идентифицирането на синдрома на Алиса в страната на чудесата през 1952 г. и наименуването му през 1955 г. учените са разпознали 42 визуални, 16 соматични и други симптоми, нямащи нищо общо със зрението. Всички те представляват изкривявания на сетивните възприятия и не бива да се бъркат с халюцинации или илюзии.

Фрамар ви предоставя любопитни факти, обективно разказващи за цялостната история на синдрома на Алиса в страната на чудесата.