Завещание на Павлов към научната общност

От 1936г.

След втори пристъп на пневмония 86-годишния Иван Павлов умира на 27 февруари 1936 година. Подобно на Чарлз Дарвин и Луи Пастьор преди него, той е почитан и като национален герой, и като предводител на световната наука. Навсякъде в Съветския съюз в научните учреждения се провеждат масови митинги, където участниците изразяват почитта си към делата на учения. Русия е залята със съболезнователни телеграми от целия свят.

Тази огромна почит отразява величината на Иван Павлов не само като учен, но и като важна фигура в културата на 20 век. Дори и днес много хора по света, които знаят малко за физиологията, си спомнят за Павлов и неговите отделящи слюнка кучета, когато подскочат при внезапен звън на телефона. Също като Чарлз Дарвин и Зигмунд Фройд, Павлов има приноси не само с конкретните си открития, но и с безбрежната си научна прозорливост – неговите виждания заедно с обкръжаващите ги полемики са се превърнали в част от човешкия стремеж да разберем какво точно означава да сме хора.

Статията е част от историята на:

• История на Иван Петрович Павлов