Задължителната ваксинация срещу едра шарка в САЩ от 1901 година, 2 част

От 1901г.

Разколебани в професионалното си самодоволство, лекарите и здравните служители в САЩ са принудени да преразгледат съществуващите принудителни мерки за ваксинация, описани в американското законодателство за общественото здраве. От една страна задължителната ваксинация, без значение дали касае само учениците или широката общественост, крие рискове за обществото. От друга страна, законите налагат правни задължения на индивидите (в това число и на родителите) да поемат риск и да се ваксинират, за да защитят цялата общност от потенциалната опасност от възникване на пандемия от едра шарка. Именно евентуалното разпространение на болестта сред обществото прави имунизирането социално изгодно (така се защитава т.нар. колективен имунитет). Подобно на всички управници в едно прогресиращо общества, и тези в САЩ са наясно с една неизбежна взаимозависимост. Съвременния социален живот изисква правенето на жертви за общественото благосъстояние и здравето на държавата. Въпреки това, именно същата държавност не прави нищо съществено, за да гарантира качеството на ваксините, с които се третира населението. Своеобразната бактериологична революция в САЩ създава разнообразие от биоваксини – антитоксини и серуми от всякакъв вид, произвеждащи се в правнонерегулирани компании. Те се разпространяват в САЩ от представителите на тези компаниите, както и от пътуващите търговци, продаващи продуктите си на също толкова нерегулирани пазари. А рисковете от тези фармацевтични продукти биват понасяни от обикновените хора, оставени незащитени от потенциално опасните ваксини.

Ситуацията, описана до тук изобщо не е позитивна, тя показва впечатляващия дуализъм, властващ в американското право от началото на 20 век. Обикновените американци, особено тези от работническата класа, биват "пленени" между все по-осезаемото държавно присъствие, прокрадващо се в ежедневния социален живот и относително слабата държавна регулация в икономиката. Междувременно правителството удобно се изолира, бягайки от отговорност. На вниманието на обществото е представен любопитен казус, представен само три години преди кризата в Камдън. Според него Върховният съд в щата Джорджия задава въпроса дали американското правителство може да бъде съдено за вреди, причинени от вследствие на лошите ваксини, ползвани от неговите обществени здравни власти. Случайно или не, отговорът не е особено свързан със зададения въпрос. А това несъвършенство се крие в правната система на САЩ (Англосаксонската правна система, основана на общото право на прецедента). И така, отговорът на правителството, което съумява да се защити законово, е "не". Така, ръцете на държавата остават чисти и защитени, за разлика от тези на гражданите.

След 1901 година поддръжниците на задължителната ваксинация в САЩ продължават да защитават политиката посредством похватите на квазинаучната реторика за оценка на риска. От гледна точка на експертите, основните притеснения относно безопасността на ваксините започват да бъдат изтласкани от невежеството и страха. Длъжностните лица започват да уверяват обществеността, че ваксините са по-безопасни от всякога: "Обработването на глицеринизираната ваксинална лимфа сега е достига до такова съвършенство, че вече не трябва да има страх от евентуални неблагоприятни резултати при употребата й" - твърди лекарят Валтер Уймън три години преди събитията в Камдън. Дори да възникнат някои неблагоприятни усложнения, социалните ползи от ваксинацията надвишават вредите. Както пише "Cleveland Medical Journal": "По-добре да бъдем с две точки на ръката, отколкото в град, опустошен от шарка, особено когато възможността това да се предотврати това, е в нашите ръце".

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на: