Защо европейците забравят как се плува през Средновековието?

Плуването е полезно умение, усвоено от хората преди десетки хиляди години. Днес хората се учат да плуват основно заради приятното, разхлаждащо усещане или за спорта. В праисторията обаче умението се използва за набавяне на храна, както и за прекосяване на водни басейни като част от сезонната миграция.

В продължение на хиляди години из племенните общности се предават най-различни техники за предвижване през водни пространства. Най-добри плувци са били народите, живеещи около реки и езера, както по бреговете на моретата. В Пещерата на плувците в днешен Египет могат да се видят изображения на гмуркачи, нарисувани върху скалата преди повече от 10 000 години.

През Античността всички народи могат да се задържат над водата с помощта на специфични движения. Сведения за това получаваме от архивите на древните асирийци, финикийци, гърци и др. Римляните също били сравнително умели плувци. За нещастие тъкмо те стават причината за изгубването на това полезно умение.

Римската империя е известна със своите невероятни архитектурни постижения. Жителите на Вечния град създават невероятна за времето си инфраструктура, благодарение на която човек може да стигне от иберийския град Толедо до Константинопол, без да се намокри нито веднъж. Над всички големи и малки реки са построени мостове, по които пешеходците и каруците да минават, избягвайки допир с водата отдолу. Тези иновации сложили „началото на края“ на плуването като масова практика.

За първи път научаваме за загубата на ценното умение от ръкопис от 5-ти век, написан от Римският военен хронист Вегеций. Той споменава, че новите попълнения, идващи от градовете, не могат да плуват, тъй като са свикнали да се къпят в общите бани. Младите легионери били научени да плуват от старите ветерани, за които историкът казва, че плакнели телата си единствено в студените води на река Тибър.

Други сведения за закърняване на полезното умение в цивилизованите райони получаваме от византийски летописци, които остават възхитени от способността на германските и славянските племена да прекосяват големи реки, без да използват лодки.

След разпадането на Римската империя тенденциите за отдалечаване на хората от водните басейни продължава. С покръстването на населението на Европа водните божества и духове, в които езичниците вярват, са обявени за демони. Така речните дълбини, както и морската шир стават страховита зона за суеверните люде от Тъмните векове.

Друг фактор, правещ плуването излишно, е средновековното вярване, че къпането е вредно. В Западна Европа хората смятат, че честите посещения в банята могат да предизвикат появата на множество заболявания. Всъщност взимането на вана през Тъмните векове се счита за ритуал, който трябва да се изпълнява едва няколко пъти в годината.

Разбира се, в някои градове римските бани са запазени и по време на Средновековието, но са считани за лечебни центрове, а не за постройки за ежедневно ползване. Богатите хора посещават термите единствено с цел облекчаване на симптомите на някои болести. Дори когато се къпят, благородниците не плуват в басейните, а стоят седнали на каменни пейки, потопени до кръста във вода.

Макар че плуването като практика не изчезва напълно, умението хората да се придвижват ефективно из водните басейни e е изгубена за повече от 1200 години. Повечето управници считат влизането в езера или реки не само за опасно, но и за престъпно. Например, в германските университети през 16-ти век плуването се наказва с два удара с камшик, както и глоба от 10 шилинга.

Постепенно, с навлизането на Европа в Ерата на Великите географски открития, плуването отново става популярно. Умението се разпространява постепенно сред моряците. В продължение на стотици години плувците в Европа стават все повече и повече. Смята се, че благородниците проявяват интерес към водния спорт едва преди сто и петдесет години, когато ходенето на плаж става модна тенденция.

Редактор: Георги Динев