Известни еврейски медицински историци и учени

От 1906г.

Въпреки многото юдейски лекари, допринасли за историята на еврейската медицина, учените, стремящи се да съхраняват това медицинско знание, са малко в зората на модерната епоха.

Ранните историци на еврейската медицина са Макс Нюбергер (1868-1955) от Австрия, Чарлз Сингър от Англия, Артуро Кастиглони (1874-1953) от Италия, Хари Фриденуалд, Виктор Робинсън (1886-1947) и Саул Джарко (1906-2000 ) от САЩ. Евреи имат важна роля във взаимодействието между медицинското образование и процеса на предаването на ценните знания.

Авраам Флекснер е един от примерите за еврейски учени, който има такъв принос. В негов доклад, написан през 1906 година, е увековечено развитието на медицинското образование в Съединените щати. След края на Втората световна война броят на евреите, станали преподаватели в щатските медицинските училища, непрекъснато нараства. Мнозина се утвърждават в медицинските среди със своята преподавателската дейност, други са автори на учебници или редактори в специализираните медицински списания.

Морис Фишбейн работи във вестника на Американската медицинска асоциация (1924-49 г.) и изиграва водеща роля в сформирането на американската политика по здравеопазване. Александър Гутман (1902-1973) редактира "American Journal of Medicine".

Напредъкът в научните изследвания и образованието провокира търсенето на медицински специалисти, имащи изследователски, експертни и административни умения. Еврейските учени, съчетаващи успешно тези качества, са Арнолд Ливайн, работещ в института "Рокфелер", Уолтър Бодмер, Сър Густав Носал, Харолд Вармус и Филип Фиалков от университета в Сиатъл.